Очите на дядо ми не виждат бръчките по лицето на баба. В тези очи кожата ѝ е още гладка, топла и зряла като млада праскова, в тези очи, остарявайки, животът се ражда, в тези очи 50 години споделеност обичат още по-силно и по-тихо, отколколкото във виковете на първите.
В тези очи последните стават първи, баба е млада, по-млада, отколкото в младостта си. Дядо я обича по-силно, отколкото навремето в разгара на силата.
50 години живот не са мръднали, мърдайки.
Баба не вижда стареца, а само младия мъж, в който се влюбва, обичайки, отзад напред, всеки ден от края към началото.
Ако нещо може да размести и да пресътвори Вселената, любовта е. В очите на баба и дядо. В очите 50 години са миг - има го и го няма.
Автор: Валентина Йоргова
Виж още:
▶ Ето как губиш жената, която те обича...
▶ Мъжът, който мисли, че не е достоен за нея, всъщност я заслужава най-много
▶ Ако си замина някога от теб с насълзени очи, разбери ме, любов. Понякога хората просто си отиват...
НАЗАД
