На днешния ден, но през 1963 г. се ражда един от най-обичаните актьори в Холивуд - карибският пират Джони Деп, станал известен на публиката с изпълнението на множество нестандартни, ексцентрични персонажи.
Аз съм срамежлив, параноик, използвайте каквато дума искате. Мразя славата и известността. Правя всичко възможно да ги избегна.
Какви ли не неща може да чуе човек за себе си. Може би пък наистина съм луд!
Ако ме хванеш да казвам "Аз съм сериозен актьор" ти разрешавам да ми удариш шамар.
Като тинейджър бях толкова неуверен. Бях типът човек, който никога не се вписва, защото никога не се осмелява да избере. Бях убеден, че нямам абсолютно никакъв талант. За нищо. И тази мисъл ми отне всички амбиции също.
Всичко, което съм правил до 27 май 1999 г. беше вид илюзия, съществуваща без да живее. Дъщеря ми, раждането на дъщеря ми, бе нещото, което ми даде живот.
Не се страхувайте от враговете, а от приятелите си. Предават ви приятелите, враговете ви – не!
Казано честно, да си грозен е по-приятно от това да си красив, защото се запазва за по-дълго и липсва напрежението от това, че трябва да запазиш красотата си.
Предполагам, че съм привлечен от тези извън ритъм роли, защото животът ми е малко необичаен.
Мисля, че всички са луди.
Правя неща, които са истина за мен. Единственото нещо, с което имам проблем е да ми бъде поставен етикет.
Като чета някой сценарий, си представям как ще го изпълня. Той е скелетът на тялото, останалото - месото и кожата - е от мен. Разговарям с режисьора, после правя каквото ми харесва. Ако на него това не му допада, играя, докато той не каже: "Сто-о-п".
Винаги съм обичал Франция. Телефоните не звънят непрекъснато. По време на срещи невинаги се говори за филми. Мога да заведа децата си в парка да играят. Може да погледаш как доматите растат в градината ти. Нали разбирате – обикновените неща от живота.
Когато децата станат на 1 година, те са като миниатюрни пияници. Трябва да ги подкрепяш. Блъскат се в предметите. Крещят и се смеят. Напикават се и повръщат.
Франция и цяла Европа имат страхотна култура и невероятна история. Най-важното нещо обаче е, че хората там знаят как да живеят! В Америка са забравили всичко за това. Опасявам се, че Американската култура е бедствие.
Колко шанса би имал да направиш мюзикъл за сериен убиец? В момента, в който Тим Бъртън ме приближи бях съгласен.
Хората казват, че правя странни избори, но те не са странни за мен. Моята болест е, че аз съм очарован от човешкото поведение, от какво се крие под повърхността, от световете вътре в хората.
Не претендирам да бъда странен капитан. Просто правя това, което правя
Ако сте поставени пред дилемата „ДА“ или „НЕ“, нека винаги бъде „ДА“! Направете го! Целунете я, прегърнете го, догонете го, срещнете се, кажете го. Нищо няма да се случи, ако не опитате.
Оставайте насаме с мислите си – това е относително опасно, но полезно занимание.
Хората плачат не защото са слаби, а защото са силни твърде дълго време.
Не искам да достигам до момента, в който ще се почувствам удовлетворен. Мислям, че ако стигна до там, с мен ще бъде свършено.
Не съм сигурен дали съм възрастен все още.
Никога не съм се осмелявал да мечтая, че ще стигна толкова далеч и ще се задържа толкова дълго. Мисля, че зародишът на ниското ми самочувствие е кошмарното ми детство. Училището беше абсолютно мъчение. Често се местехме. Сменил съм 35 къщи до 15-тата си година. Чувствах се като аутсайдер. Винаги бях странникът – новото момче, детето, което никой не познава и с което никога няма време да се сприятели.
Ти не си това, което правиш. Ти си това, което е изборът ти. Ти си този, в който сам се превръщаш.
НАЗАД
