X

И на децата им е трудно…

от в 09:15 на 12.10.2016 в Всичко за теб | Семейство


И на децата им е трудно…

И на децата им е трудно…

Беше дълга нощ и нямах търпение да заспя. И тогава посред последният куплет на последната песничка за лека нощ, ти повдигна главичка. „Уауа?“, попита. Огледах се около стаята, знаейки, че няма да видя шише за вода. „Няма вода тук. Не ти трябва“. „Уауа?“. „Скъпа, не“. „Уауа!“ – по-настоятелно този път. И гневът ми изби на повърхността – бърз, червен, горещ, огнен. Бързо си поех въздух. Тялото ми се скова и стиснах зъби. И ти го почувства. Въпреки че бързо се прикрих, ти го усети съвсем ясно. Малкото ти телце се разтресе в ридания, защото човекът, когото обичаш най-много на света, човекът, на когото разчиташ за всичко, за миг стана чудовище, защото ти поиска вода. Защото беше жадна преди лягане и не можеше да разрешиш проблема си самичка.

Представете си, че живеете, без да имате какъвто и да било контрол. Говорим много за това колко е трудно да бъдеш майка и с право - не е никак лесно. Но е изключително трудно и да бъдеш малко дете.

Като терапевт често се опитвам да си представям какъв е животът за малките деца. Ако искам да намеря решение за лошото поведение, първо се опитвам да го разбера. И всеки път, когато се поставя на мястото на малко дете, стигам до един и същи извод: Нито един от нас възрастните не би могъл да се справи с нещата, които децата ни преживяват.

За начало, помислете си за това как някой да ви казва какво да правите, кога да го правите и как да го правите - непрекъснато. Да ви казват "Изяж това" за нещо, което никога не сте виждали преди. Не прави ядосано личице (какво означава "ядосано"?). Време е да отидете някъде, където не искате да отидете и да бързате непрекъснато, за да изпълните някакъв график, който не ви говори нищо.

Представете си да се проваляте толкова често, колкото го правят малките деца. Да не сте в състояние да движите ръцете си по правилния начин, за да разрежете хартията, да се спъвате, докато тичате по тревата, да разливате млякото, което така отчаяно искахте да си сипете в чаша. И някой да ви се ядосва за всичко това.

Още един пример:

- Тате, кажи как чичкото е дошъл тук.
- Покатерил се е.
- НЕ, кажи как чичкото е дошъл тук.
Отново, отново и отново, синът ни се ядосваше все повече и повече, докато не осъзнахме, че всъщност иска да каже „ПОПИТАЙ МЕ „Как чичкото е дошъл тук?“.“

Една сбъркана дума променя цялото изречение и причинява цялото това чувство на безсилие. Представете си непрекъснато да не успявате да водите ефективна комуникация с хората в живота ви. Ден след ден, да не успявате да намерите правилната дума, да казвате едно нещо, когато искате да кажете друго, да не изговаряте правилно думи и никой да не знае какво се опитвате да кажете. И след това хората да се ядосват на ВАС, да губят търпението си спрямо ВАС.

Една от книгите, които най-много обичам да чета на децата, завършва с думите: "Всеки ден навсякъде бебетата са обичани. За това, че се опитват, за това, че са изминали целия този път, за това, че са прекрасни". Просълзявам се всеки път, когато чета това, защото е толкова вярно. Въпреки всичко те се опитват, опитват и опитват. Те посрещат дните с усмивка, ентусиазъм и вълнение. Те прощават грешките ни, нашите проблясъци на огнен, нечестен гняв. Те посрещат нетърпението ни с търпение (поне повечето пъти), те се смеят, живеят и обичат безразсъдно.

Затова когато ни докарват до ръба на възможностите ни, нека си припомним, че и ние правим същото с тях.



Теми   деца | родители

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.