X

Яворов и Любовта или какво значи да обичаш, когато любовта е невъзможна...

от в 10:00 на 01.01.2017 в Свободно време | Книги и цитати


Яворов и Любовта или какво значи да обичаш, когато любовта е невъзможна...

Яворов и Любовта или какво значи да обичаш, когато любовта е невъзможна... Снимка: citatite.com/

На 1-ви януари (стар стил) 1878 г. в китното градче Чирпан се ражда Пейо Яворов - един от най-големите поети на България за всички времена! Личната му история е белязана от разочарования и болка, най-големите от които са неосъществената му любов към Мина Тодорова и самоубийството на съпругата му Лора Каравелова. Яворов не успява да преодолее скръбта и слага край на живота си през октомври 1914 г. По това време той е едва на 36 години! 

На днешния ден, в който честваме 139 години от рождението му, решихме да споделим с вас три от най-трогателните му стихотворения, посветени на невъзможната любов. Стихотворения, които, век и половина след написването им, продължават да докосват душите ни...


Не си виновна ти


От други свят съм аз - не си виновна ти,

дете на прах-земя, на прашните мечти;

не си виновна ти, от тебе исках аз

не сажди на страстта, а дух кристален мраз.

От тебе исках аз да бъдеш огледало

на моята мечта сред ясна самота:

вълшебно огледало, живот и образ дало

на моя хладен блян, от светъл бронз излян.

 

Не си виновна ти, от други свят съм аз,

не зная прах и дим в приоблачния мраз;

от други свят съм аз, що можеш стори ти

за моя снежен сън и ледени мечти!

Що можеш стори ти, не арфа яснозвучна

за тайната в тъма ридаеща сама, -

не арфа яснозвучна, с душата ми съзвучна,

дозела песента на радост-горестта!...

 

Сън

Сънувах те и тая нощ, о мила,

сънувах те — бленуваща до мен,

глава на рамото ми прислонила.

Тъмите бяха ярко озарени:

очите ти — през погледа ми замъглен —

горяха, в бъдещето устремени…

Тъй нявга бе, — то бяха дни честити! —

додето ти разумно се смири,

додето ти на всичко се насити.

Пробудих се и в мрака безпросветен

заплаках аз — и роних сълзи до зори

за твоя край и моя дял несретен…


Сенки

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени

две тъмни сенки: там зад бялата завеса,

де лампата гори, в поле от светлина,

две сенки на нощта... Сами една пред друга, 

сами една за друга в жажда и притома,

там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -

те няма да се чуят: искат и не могат.

Те шепнат може би - от що се те боят?

Напрегнато ръце се към ръце протягат

и пак се не докосват! Искат и не могат...

И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,

но може би крещят; - те няма да се чуят,

две сенки на нощта, през толкоз светлина...

Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,

сами една за друга в жажда и притома,

те - сянката на мъж и сянка на жена! 

 



Теми   любов | Пейо Яворов | стихове | стихотворение

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.