„Къде виждаш себе си след пет години?“ Това е стандартен въпрос, който ни задават по време на интервюта, тестове и дори, когато се събираме на вечеря, по празници със семействата и с приятелите си. Някои от нас са в състояние да отговорят веднага - да назоват точната година и месеца, в който планират да сключат брак. Други дори не могат да кажат какво планират да правят утре.
Някои хора се чувстват комфортно да планират на живота си, може би защото това им дава увереност да преследват онова, което са определили за себе си. Или може би ги кара да се чувстват по-малко разтревожени от неизвестността. Понякога е плашещо да се изправиш пред белия лист, на който няма какво да напишеш.
Аз бях свикнала да бъда от онези хора, които винаги трябваше имат план. В продължение на много години в портмонето си държах лист с план, на който да записвам всичко, което трябва да направя, за да се чувствам добре. За известно време си мислех, че животът ми върви в правилната посока, но изведнъж нещата излязоха извън контрол и аз останах да размишлявам и да предефинирам новото нормално. Хората казват, че промяната е за добро, но какво се случва, когато много неща ти се струпат наведнъж? Аз не съм човек, който се справя много добре с промяната, а това, през което трябваше да премина и да преживея, беше почти достатъчно, за да ме блъсне от ръба на скалата.
Но всъщност колкото повече мисля за всичко, което съм преживялa и за размера на промяната, на която трябваше да издържа, сега не бих променила нито едно от нещата, през които трябваше да премина. Защото вярвам, че всичко, което се е случило в живота ми, е било с причина. И това е едно от нещата, които ми е трудно да призная.
Не мисля, че някога бих могла да си го обясня, но има ли някой, който би бил способен да го направи? Би ли могъл някой да разбере какъв е начинът, по който животът тече и поради каква причина ни се случват всички хубави или лоши неща? Знам, че всеки от нас би желал да направи най-доброто за себе си – напълно съм убедена в това. Но мисля, че ако имаме всичко, за което мечтаем, без да се притесняваме за нищо, не бихме го оценили в дългосрочен план. Не бихме могли да погледнем назад и да кажем на нашите любими хора колко трудно ни е било и колко много сме работили, за да получим това, което сме искали. В крайна сметка бихме се чувстваме разочаровани от себе си, ако получавахме всичко наготово.
Понякога си мисля, че сякаш животът се опитва да разбърка всичко в главата ми. Ще имам страхотни дни и хубави неща, които ще ми се случват и всичко това ще бъде прекъснато само защото нещо, някъде по пътя, не се случва както трябва. Най-лошата част от тези времена е, че понякога ние не предполагаме, че ще дойдат и не ги очакваме, а не можем да ги контролираме. Затова сме принудени да ги приемем като новото нормално в нашия живот.
Бих могла да седя тук и да ви разказвам за всички добри и лоши неща, които ми се случиха през последните девет месеца, но дали това би могло да промени нещо? Не. Това просто би ми помогнало да използвам за отдушник група хора, заради житейските ми проблеми и тревоги, вместо да ме научи да продължа напред по един много по-здравословен начин.
Защото ето това е суровата истина: Ние не можем да контролираме начина, по който нашият живот се преобръща. Ние не сме родени, получавайки книга в ръцете си, в която да е написано всичко, което ще се случи в живота ни. И нищо няма да промени това. Такива случаи не съществуват. Защото ако беше така, тогава щях да живея сама в града с моята мечтана работа като писател за списание, а това дори не е близо до начина, по който живея в момента.
Не казвам, че животът ми не е чудесен точно такъв, какъвто е сега. Щастлива съм от начина, по който вървят нещата и от развоя на събитията, до който те евентуално ще доведат. Имам толкова много неща, за които да бъда благодарна, а много от тях са събития, които не мисля, че бих оценила, ако животът ми беше такъв, какъвто го бях планирала някога.
Не мога да ви кажа защо се случват определени събития в нашия живот. Не мога да ви кажа защо понякога не получавате желаната от вас работа или защо човекът, с когото сте смятали, че ще прекарате вечността, променя мнението си, или защо понякога събирате багажа си и напускате мястото, на което сте си мислили, че ще прекарате по-дълго време, а съвсем неочаквано се премествате другаде.
Но мога да ви кажа следното: Някой ден, когато сте по-възрастни, ще погледнете назад и ще се усмихнете на всички лоши времена, които сте преживели, защото именно те са ви отвели до мястото, на което ще се озовете в бъдеще. Мога да ви гарантирам, че ще бъдете с по-добра работа, с по-добър човек и по-добро място от всички, които преди сте си мислели, че са достатъчно добри за вас.
Може би точно сега не вярвате, защото е прекалено трудно да погледнете толкова далеч напред. Знам го и съм съгласна с вас. Но се научавам да изживявам по-най добрия начин всеки ден и да бъда благодарна за това, което имам около себе си. И това е работата, на която обичам да ходя, защото създавам невероятни приятелства; момчето, което прави слънцето ревниво, заради всичката светлина, която внася в живота ми, и мястото, на което мога да се прибера вкъщи и вече не ме кара да се чувствам притеснена или депресирана, нито на ръба.
Така че просто вярвайте, че животът ви води в правилната посока. И когато нещо се промени или настъпят неочаквани обрати, приемете ги с благодарност и просто продължете напред.
НАЗАД
