Всички сме чували поне веднъж, че „здравето започва и свършва в стомашно-чревния тракт“? Но знаете ли каква е връзката и защо точно храносмилателната ни система страда? Обяснението е много простичко: в нея се намират 80% от имунните клетки, oт които зависи и здравето на целия ни организъм. Знаете ли обаче, че всеки пети българин страда от синдром на раздразненото черво, а всеки десети – от функционална диспепсия? За щастие, медицината днес е доста напреднала и човек успешно би могъл да се справи с двете състояния. Единственото, което трябва да направи, е просто да се вслуша в най-ефикасния метод, чрез който да неутрализира и премахне трайно последиците, които те причиняват.

Що е то синдром на раздразненото черво, какви са симптомите и как да се справим с него?

Най-кратко и ясно казано, заболяването се характеризира с усещане за дискомфорт, подуване и повишено газообразуване, болки в корема, запек, диария. Обикновено болката се появява преди и се облекчава по време на самото изхождане, като при част от пациентите се редуват и запек, и диария. Само по себе си синдромът на раздразненото черво не е страшно, нито пък нелечимо заболяване.

За да се постави правилната диагноза обаче, са необходими две неща: на първо място да имаме повторяемост на симптоматиката през последните 6 месеца и на второ – да се назначат изследвания (фиброколоноскопията или изследване с бариева каша на дебелото черво), които да отхвърлят възможността за друг вид заболяване на червата.

Какво ДА и какво НЕ

За да се справи успешно със синдрома на раздразненото черво, е добре човек да промени начина си на живот и да елиминира стреса, който е провокиращия момент, отключващ заболяването. Ето и най-общо кои са нещата, които имат положителен ефект върху лечението на синдрома на раздразненото черво:

- достатъчно продължиетелен и по-качествен сън;

- много течности, благоприятстващи изхождането;

- практикуване на йога, както заради физическия аспект, така и като средство за намаляване на стреса;

- акупресура и акупунктура;

- прием на пробиотици за правилно функциониране на чревната флора

Хранене при синдром на раздразненото черво

Един от най-честите съвети на лекарите към пациентите, страдащи от синдрома, е да се избягват храни, които имат дразнещо действие. Това са бобовите култури, зелевите храни, ядките, рафинирана захар и сладките изделия, пикантните и мазни храни, алкохолът и тютюневите изделия. Важно е да се намали и консумацията на кафе и други кофеин съдържащи напитки, заради стимулиращия ефект, който оказва върху дебелото черво. Що се отнася до приема на фибри, е добре да се изгради индивидуален подход с всеки пациент, тъй като макар и доста препоръчвани при лечение на запек, с тях трябва да се внимава. Причината е, че разтворимите фибри при разграждане отделят отпадни продукти, а също така и газове, които биха могли да доведат до един допълнителен дискомфорт и подуване.

Кога говорим за функционалната диспепсия, колко често се среща, каква е нейната симптоматика и какво може да я причини?

Според проучване на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози и Българското дружество по неврогастроентерология, ако всеки пети българин страда от синдром на раздразненото черво, то всеки десети има проблем с т.нар. функционална диспепсия. Звучи страшно, но всъщност не е чак толкова!

Функционалната диспепсия се счита за едно от най-честите функционални нарушения, обхващащо между 10% до 20% от потърсилите здравна помощ, въпреки че се предполага, че процентът всъщност е много по-висок. За жалост, симптомите й са спорадични – появяват се и си отиват без ясни причини и е изключително трудно да се каже дали нещо конкретно ги провокира, влошава или подобрява.

За нея говорим, когато усещаме тежест, подуване и дискомфорт след прием на храна или пък имаме усещане за ранно засищане. Често пациентите се оплакват от парене, киселини и болка в горната част на корема, като доста по-рядко от гадене и позиви за повръщане. Интересен факт е, че тези симптоми наподобяват пептична язва, но след изследване (фиброгастроскопия/фиброгастродуоденоскопия (ФГДС) или фиброколоноскопията (ФКС)), само 1/3 от хората се диагностицират със стомашна язва, а останалите 2/3 с функционална диспепсия.

Лекарите не са категорични, но предполагат, че пациентите, страдащи от диспепсия, биха могли да страдат от постоянно усещане за ситост, хранителни алергии, бактериална инфекция с Helicobacter pylori, висцерална свръхчувствителност.

Как да лекуваме функционална диспепсия?

В случай, че пациентът е дал положителен тест за бактериална инфекция, първо ще бъде лекуван с антибиотици за инфекцията. Но ако функционалната диспепсия продължава и не може да се открие друга пряка причина, останалите възможности за лечение са насочени към овладяване на симптомите. Препоръките на специалистите включват:

- намаляване на киселинността чрез инхибитори на протонната помпа;

- прокинетични агенти, които имат за цел да овладеят процеса на придвижване на храната през храносмилателната система;

- ниски дози антидепресанти, но само в случай на потвърдени симптоми, свързани с нервната система, известни още като трициклични антидепресанти (TCA).

- акупунктура;

- промени в теглото;

- редовна физическа активност;

- пълноценен сън;

- елиминиране на стреса

Хранене при функционална диспепсия

И тук храненето е от огромно значение, ако човек се стреми към подобряване на състоянието си. Препоръките на лекарите включват:

- хранене на често и по малко, с ранна вечеря;

- внимателна консумация на зелени салати, фрешове, свежи плодове и зеленчуци, тъй като те дразнят значително храносмилателния тракт;

- елиминиране на всичко пържено, алкохол и тютюневи изделия - намаляване на мазнините, които водят до бързо усещане за ситост, но често предизвикват гадене, болка и усещане за пълнота;

- особено внимание при консумацията на плодове, зърнени и млечни храни, безалкохолни напитки, т.е. с храни, богати на т.нар. “FODMAPs” (ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли). Всички изброени не се разграждат, привличат вода и увеличават обема си, разграждат се до газ, който води до подуване на корема, гадене, болка и диария.

Кой е успешният подход в лечението на синдрома на раздразненото черво и функционалната диспепсия?

По време на лечението и на двата вида заболявания биха могли да бъдат включени пробиотици, които създават филм върху лигавицата на стомаха и я защитават от външни агресори и влияят благотворно върху чревната микрофлора.

Билките и подправките, които може да се приемат при синдром на раздразненото черво и имат множество ефекти, неутрализиращи оплакванията, са маточина, мента, ким, кимион и черен пипер. Когато говорим за функционална диспепсия, е добре те да потърсят помощ в лицето на билки като мента, маточина, лайка, пищялка, пачи очиболец, горчив пелин, сладник и да избягват да подправят ястията си с пипер и чили, които само влошават състоянието. Всички те влияят върху самото храносмилане, отделянето на храносмилателни сокове и моториката на храносмилателната система.

При синдрома на раздразненото черво терапията може да включва и прием на медикаменти с газогонно действие, лаксативи, влияещи върху запека. За справяне със симптомите на диспепсията добро влияние оказват H2-блокерите и инхибиторите на протонна помпа, намаляващи киселинната секреция на стомаха, а оттам и паренето и усещането за болка. Но техният прием трябва да става само след лекарско предписание, защото честото и продължително лечение с тях може да крие много рискове за здравето (повече информация можеш да намериш тук). Предписват се и спазмолитици и прокинетици.

През последните години все повече специалисти и пациенти предпочитат
прилагането на по-щадящо и същевременно ефективно лечение на стомашно-чревните оплаквания. Такава терапия предлага билковото лекарство Гастритол, чието благоприятно действие при синдром на раздразненото черво и функционална диспепсия бе доказанo и в клинично наблюдение, направено в Катедрата по гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Резултатите от проучването показаха, че благодарене на своите 6 билки в състава си (пачи очиболец, сладник, пищялка, горчив пелин, лайка, пресечка) Гастритол овладява оплакванията като болка, ранно засищане, функционален запек и подуване на корема при пациенти с функционални заболявания на стомашно-чревния тракт и значително подобрява качеството им на живот.

Всеки би могъл да намери Гастритол в аптеките в страната, като той е наличен в малка (20 мл) и голяма (50 мл) разфасовка. Подходящ е за възрастни и деца над 12 г. Приемът е от по 20-30 капки, разтворени в малко количество топла вода, 3 пъти дневно в продължение на 2 седмици. След това приемът се намалява на 3 пъти по 10-15 капки на ден в продължение на още поне 2 седмици. Препоръчителният курс на прием е от 1 до 3 месеца, след което можете да направите кратка почивка, преди да подмените приема му. При намалена и нормална киселинност на стомашния сок лекарството се приема 30 минути преди хранене, а при повишена - 30 минути след хранене. В случай на остри състояния могат да бъдат приемани и по 20 капки на всеки 30 минути/ 1 час до настъпване на подобрение при пациента.

Осезателен ефект от приема на Гастритол настъпва още на 2-3-я ден, като  симптомите обикновено изчезват напълно след около двуседмична употреба.