Понякога си мислим, че всичко сме планирали, но ето че съдбата си има свои планове. Сюзан Арико много добре знае кой е екипът, който ще изроди бебето ѝ, обадила се е и на бавачка, която да гледа другите ѝ деца, но не била предвидила, че четвъртото ѝ дете толкова бърза да се роди. Ето какво разказва тя за своето неочаквано раждане у дома:
„21.30 ч., точно преди шест години. Лежа в леглото си и неистово крещя на съпруга си да дойде при мен. Не ме интересува дали ще събудя трите ми деца (на 1, 3 и 5 годинки), единственото, което ме интересува е четвъртото дете, което изведнъж иска да излезе... и то възможно най-бързо. Мисля си, че ако съпругът ми не побърза, ще трябва да родя детето сама. Също като жените преди векове, които дори са раждали на полето.
Точно това си помислих. Сама ли ще трябва да родя? Защото осъзнах, че малкото ми момиченце се раждаше и то необичайно бързо, а аз не можех дори да стана от леглото.
Но съпругът ми дойде, слава богу! Оказа се, че бил навън до колата и поставял кошчето за новородени, защото той вече знаеше, че отиваме към родилното. Бях се обадила в болницата, за да ги предупредя, че идваме. Бях се обадила и на бавачката. Планът беше задействан. Просто изчаквах процесът да напредне още малко и да отидем в болницата.
Но малкото ни момиченце прескочи няколко етапа от родилния процес и изведнъж беше готова да се роди ВЕДНАГА! Съпругът ми се обади на спешна помощ и жената, след като изпрати линейка, започна да му обяснява как да изроди дете.
„Съжалявам, съжалявам“, повтарях му отново и отново. Как стигнахме до тук? Горкичкият ми съпруг – мъжът, който приемаше раждането като мъчителен процес. Мъжът, който по време на раждане стоеше плътно до главата ми и се страхуваше да погледне как се раждат трите му деца. Мъжът, на когото му се искаше да се върне старото правило, че мъжът трябва да чака отвън в чакалнята.
А сега. „Спри да се извиняваш, фокусирай се!“, каза ми той. Той беше поел контрола. Винаги е действал добре под напрежение и в момента беше в стихията си. Действаше бързо и компетентно. Покрай неговите умения, нейното бързане и моите напъни... дъщеря ни се роди за 3 минути! Знам го със сигурност, защото имам записа от спешна помощ. Раждането беше скорострелно. Тя се роди и беше просто съвършена, толкоз. А след няколко минути линейката и детегледачката бяха на вратата ни.
След това съпругът ми каза, че приличало на това да изродиш агънце, нещо което той беше правил многократно. „И защо се извиняваш“, попита ме той. „Това е любимото ми раждане.“ Дори трябваше да се подпише върху родилния акт като лекаря, изродил детето. Кръстихме я Матилда, което означава „смел воин“ – мислим, че напълно отговаря на обстоятелствата, при които се роди. Тя определено беше смела и се превърна в героинята на деня.“
НАЗАД
