Когато Далас Лин тръгнала за супермаркета с 2-годишния си син, тя не очаквала, че обикновеното пазаруване ще завърши по изключително неприятен начин.

Докато тя и нейният син Джамиъс чакали на опашката, малкото момченце поискало прегръдка от мама, като всяка майка, Лин не можела да устои и го вдигнала, разкривайки коремчето му. Тогава се намесила една възрастна жена и нещата загрубели.

Самата Далас разказва какво се е случило:

„Тази вечер бяхме в супермаркета и чакахме на дълга опашка пред касата. Моят мил 2-годишен син искаше да го гушна. Взех го от количката, но блузката му се вдигна и се показаха двете му стоми и торбички на коремчето. Обикновено под блузката му слагам боди, но днес го облякох набързо, защото отивахме само до магазина. Бодито придържа торбичките на място и му е по-трудно да ги откачи.

Зад мен на опашката стоеше по-възрастна жена, която видя стомите и потрепери: „Как си позволила на някого да му причини такова нещо?“

Обърнах се, но бях останала без думи, можех само да я погледна. Тогава тя продължи и ме попита защо са му. Разказах ѝ накратко и ѝ обясних, че дебелото му черво е недоразвито и той се нуждае от тези торбички. Пропуснах да ѝ кажа, че синът ми страда от рядко заболяване, наречено болест на Хършспрънг (Hirschsprung), защото бях раздразнена от изказването ѝ. Тогава тя ми заяви: „Е, съжалявам, но смятам, че това е ужасно противно, може ли да държиш блузата му надолу?“. В този момент просто исках да я хвана, да я разтърся и да ѝ изкрещя: „Ти добре ли си?!“. Но вместо това ѝ пожелах хубава вечер и се преместих на друга опашка.

Искам да споделя тази снимка, защото няма нищо противно в моя син. Стомите са нещо, за което не се говори, а всъщност 500 хил. американци имат такива. Моят син може да има рядко заболяване, но стомите не са редки.

За онези, които не знаят, стомите са хирургически направени отвори, които позволяват на тялото да отделя ненужните вещества. Стомите на моя син са от дебелото му черво, но те могат да се направят и към тънките черва или пикочния мехур. Дали бих искала синът ми да няма нужда от стоми? Абсолютно. Но това беше единственият му шанс за живот. Когато беше на 2 седмици, дебелото му черво се разкъса и предизвика животозастрашаваща инфекция, която почти не го уби. Неговите стоми му спасиха живота. Най-вероятно ще му се наложи да ги използва цял живот и е моя задача да го науча да обича себе си и да приеме торбичките си. Ако беше няколко годинки по-голям и можеше да разбере какви глупости говори жената зад нас, как ли щеше да му се отрази нейното невежество?

Това, което тази жена не разбира, е, че моят син, когато е здрав, не е по-различен от другите 2-годишни деца. Той тича, играе, плува и ходи на забавачка. Когато е здрав, не можете да познаете, че е преминал през 20 операции. Няма как да знаете, че го очакват още много операции в бъдеще. Няма как да разберете, че всеки ден трябва да търпи болезнените процедури вкъщи. Няма как да знаете, че всеки ден трябва да поставям катетър в стомата му, за да „подхранвам“ червото му, с надеждата да се развие.

Той е моето слънчице. Той е забавен, мил и добър, но е и една малка топчица, пълна с енергия.

Моля ви, бъдете добри и използвайте думите си мъдро особено когато се изказвате за неща, които не са ваша работа. Всеки има свои битки, за които нямате представа , и моят син се справя успешно със своята.“