През септември 2015 година 33-годишната Анджела ражда своите първи близнаци – Блейк и Анабел, но двете деца се появяват преждевременно и са твърде слабички, за да оцелеят. Анджела е съсипана, но само три месеца по-късно съдбата я дарява с чудо – Анджела разбира, че отново е бременна, и то с близнаци – момче и момиче.
През август 2016 г. двете деца се раждат съвсем здрави и родителите им решават да ги кръстят Ава Анабел Смайлс и Мейсън Блейк Смайлс – техните презимена са в чест на братчето и сестричето, с които те никога няма да се запознаят. „Техните презимена са най-добрият начин Блейк и Анабел да продължат да живеят. Ще се постараем те да бъдат запомнени. Искам Ава и Мейсън да знаят за тях и цялата ми любов към Блейк и Анабел ще продължи да съществува чрез Ава и Мейсън, разказва майката. Първото място, на което ги заведох, след като ни изписаха от болницата, беше гробът на техните брат и сестра. За първи път бяхме всички заедно.“
Анджела обяснява, че иска да разкаже своята история, за да вдъхне надежда на други майки, които са изгубили децата си:
„Когато първите ми близнаци починаха, всякаква надежда си отиде с тях. Не исках повече да живея, разказва тя. Тогава започнах да чета истории на други хора, които са преминали през същото, с надеждата, че ще открия някаква надежда. Затова се надявам, че моята история ще помогне поне на някого. Защото в такива тежки моменти имаш нужда от надежда, иначе няма как да продължиш.“
„В началото имаш чувството, че Бог те наказва, но когато знаеш, че и други са преминали през същото, ти става малко по-леко. Никога не забравяш, но наистина ти е по-лесно.“
Драматичната история на Анджела започва на 21 септември 2015 г., когато тя е бременна от 22 седмици и 6 дни. Тогава учителката по музика е приета по спешност в болница заради контракции. Лекарите ѝ казват, че нищо няма да могат да направят, ако бебетата не са поне на 23 седмици.
„За щастие, раждането беше забавено и успях да родя в 23-ата седмица. Когато бебетата се родиха, и двете плачеха и дишаха. Лекарите се опитаха да им помогнат и затова ги отведоха в друга зала. След един час обаче ми съобщиха, че Блейк е издъхнал. Анабел се държеше и лекарите имаха надежда, че ще оживее, но скоро се оказа, че има дупка в червата. Направиха ѝ спешна операция, но ни съобщиха, че едва ли ще преживее нощта. Попитаха ни дали искаме да изключим системите ѝ, но ние не можехме да я оставим – трябваше да ѝ дадем шанс. Всеки път, когато поставях пръста си в ръчичката ѝ, тя го стискаше и си мислех, че това е знак, че е достатъчно силна и ще живее.“
„Но Анабел си отиде, когато беше на едва четири дни. Състоянието ѝ се влоши и тя не можеше да се бори повече. Изключихме животоподдържащите системи и просто я прегърнах, докато тя си отиваше.“
Поради някаква странна приумица на съдбата, три месеца по-късно, Анджела и нейният приятел Ник разбират, че тя отново е бременна с близнаци. „Имах усещане за дежавю – сякаш трябваше да преживеем всичко наново. А вторият път беше наистина плашещ. Първият път, когато ми казаха, че съм бременна, бях толкова развълнувана, а когато ми съобщиха втория път, и двамата замлъкнахме, нищо не можехме да кажем.“
„Много се притеснявах дали ще успея да ги задържа до 23-ата седмица, но всичко беше наред. Ава и Мейсън се родиха в 35-ата седмица и са напълно здрави.“
Семейството никога няма да забрави изгубените си близнаци, но продължава напред, а Ава и Мейсън растат здрави и щастливи.
НАЗАД
