X

На майката, която е имала ужасен ден

от в 09:20 на 17.05.2017 в Всичко за теб | Семейство


На майката, която е имала ужасен ден

На майката, която е имала ужасен ден

Пейдж Йенсън е майка на две малки момчета и много добре знае какво е да имаш ужасен ден, в който цялата Вселена е против теб. Тя посвещава текста си на всички майки, които понякога изпускат нервите си и след това съжаляват за това:

„Днес беше тежък ден. Събудих се от ритмичното, но силно почукване по стената. Просто един от синовете ми беше решил да рита стената, стояща между неговото легло и нашата спалня. Въздишам и проронвам „Боже, дай ми сили“. Днес всяка божествена помощ ще ми е необходима.

Чувам как съпругът ми се изнизва по коридора, къпе се, облича се и се кани да отиде на тренировка. Мръсник такъв! Шегувам се де... горе-долу.

Едвам се измъквам от леглото и чувам как съпругът ми настоява 4-годишното ни дете да остави биберона си. Това е сутрешната ни мантра: „Хайде, остави биберона, вече си голям.“ На което се отговаря с твърдо „мне“. Още спорят „ожесточено“ в коридора, когато влизам в стаята на децата и надушвам... Е, стига де! Пак ли!? 2-годишният ми син е научен на гърне, обаче това не означава, че никога, ама никога повече няма да направи някоя беля... на хубавия килим!

Е, случва се, понякога се случва всеки втори ден в продължение на две седмици. Забавно е и шокиращо, и отвратително... всичко в едно. И не просто ми оставя „подарък“ на килима... той се опитва да замаже положението съвсем буквално. Почва да чисти онова, което е сътворил след себе си и какво мислите се получава? Става по-зле! Понякога използва цял пакет кърпички, но на халос... нищо не помага! Понякога намирам такива изненади зад парче хартия. Като онази игра, в която има три чаши и трябва да гледаш внимателно, за да видиш под коя от трите чаши се крие топчето. Ако познаеш – печелиш награда. Аз някак си винаги познавам какво се крие под съмнителното парче хартия, но не печеля „награда“ в истинския смисъл на думата. Или поне наградата ми е доста съмнителна и миризлива.

Та, влизам в стаята и виждам как Джъд е седнал на светлосините си чаршафи, люлее си краката безгрижно и доволно и ми казва почти гордо: „Мамо, аках“.

Ъхъ, напълно си прав. Тогава осъзнавам, че той е без гащи и още не се е научил да се бърше както трябва, затова... всичко отива върху чаршафите му!

„Неееее!!!!“, изкрещявам аз, преди да мога да спра този вик. Съпругът ми влиза в стаята с другото ядосано дете и Джъд започва да плаче.

Е, браво на мен.

След час и половина сме в кухнята на дивана и гледаме някаква анимация, в чийто избор аз нямам никакво участие. Тогава вината започва да се обажда. Настанява се удобно до мен и започва да ми навлиза в личното пространство. Пак прекали, нали? Не може да бъде! Пак се разкрещя, а? Често ти се случва напоследък? И пак ги залъгваш с анимацийки? Още няма 10 ч., а ти вече си се издънила. Джъд сега цял живот ще има проблеми, защото според педиатрите не трябва да гледа телевизия толкова малък, най-добре да изчакаш, докато стане на... 20? Елиът пък ще е травмиран за цял живот от този момент, сто процента, няма как иначе. Защо не можеш да си забавна, да се радваш на всеки момент и прочие? Те ще са малки за толкова кратко... бла, бла, бла и бла. Какво стана с намеренията ти да бъдеш креативна майка? Но хубаво, предполагам, че просто не си от готините майки. И хот-дог за вечеря? Отврат, жено! Предполагам не ти пука, че им съсипваш живота.

Мога дълго да изреждам какво ми казва вината в такива моменти. А аз само седя и слушам. Не смея да ѝ противореча. Ами ако е права? Но денят наистина беше тежък и докато вечерта големият ми син се сгушва в мен, аз се питам – защо позволявам на вината да спечели? И то неведнъж, а отново и отново. Против волята ми сълзите се стичат по лицето ми, хлиповете ме задавят.

Трудно е, но знаеш ли какво, нормално е да имаш тежки дни, нормално е да не се радваш на всеки миг, нормално е да не си перфектна.

На майката, която губи търпение отново и отново, и отново.

На самотната майка, която се бори всеки ден, но е изпълнена с огорчение, завист и несигурност.

На момичетата, които правят грешни избори... и после ги повтарят.

На жените, които искат да се откажат от вреден навик, но не могат да го направят от първия път.

И на много други.

Не губете вяра в собствените си сили, продължавайте да опитвате, без да сте строги към себе си. Запушете устата на вината и намерете силата в сърцето си. Не сте сами.“



Теми   майка | семейство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.