Най-лесно е да усещаш пеперуди в стомаха си. Да усещаш леко нервно свиване всеки път, когато ще се видиш с него. Да гледаш телефона си, чакайки да ти каже, че е пред вас, а две минути минат като два часа. И когато най-накрая получиш съобщение, че той те чака пред входната ти врата, да започнеш да се взираш в отражението си в огледалото, за да се увериш, че полата ти не е загащена в бельото. Докато слизаш надолу по стълбите, за да го посрещнеш и да го целунеш, да не можеш да контролираш краката си, защото треперят от нетърпение и вълнение.
Най-лесно е да се чувстваш прекрасно всеки път, когато си с него. Видиш ли лицето му, твоето веднага засиява. Когато отидете да хапнете говорите толкова много, че храната ви изстива, а ти не спираш да сме усмихваш цяла вечер.
Най-лесно е да се държите за ръце. Да се притесняваш дали ще те целуне или не, дали ще посмее да те задържи една минута повече в прегръдките си.
Най-лесно е да се влюбиш. Лесната част е началото, когато всичко е весело и слънчево, ново и вълнуващо. Лесната част е, когато преобладаващата радост от любовта притъпява страха от нея. Лесно е да се влюбиш, но как да запазиш тази емоция?
Как се ще бориш с ужасяващата мисъл, че ще объркаш всичко? Как ще се бориш с неимоверното напрежение, когато се притесняваш дали това ще свърши или не, че тази невероятна емоция, която изпитваш, няма да продължи?
И дори, когато връзката ти се запази и трае по-дълго, отколкото си си мислила, как ще поддържаш отношенията ви? Как ще поддържаш любовта жива, когато всичко пред теб е обвито в мъгла?
Защото след като си се влюбила, след като лесната част е приключила, идва трудната и тя е да убедиш човекът до теб да остане. И как, за Бога, да му показваш само това, което си заслужава да се обича? Как да не му покажеш онова у теб, което според теб не заслужава любов?
Отговорът е следният: Не ги крий! Не трябва да убеждаваш и умоляваш никой да бъде с теб. Не трябва да се страхуваш, че несъвършенствата ти могат да провалят всичко. В любовта не е нужно да убеждаваш никой в нищо и не е нужно да криеш каквото и да било. Човекът до теб или ще те обича или няма.
И тук идва моментът, в който ще се запиташ какво ще се случи, ако не те обича.
Истината е, че просто трябва да го пуснеш да си тръгне. Защото ако трябва да убеждаваш някого, че си струва да бъдеш обичана, това казва, че не вярваш в себе си.
Някой, който наистина те обича, ще избере да остане и няма да има нужда от убеждаване. И да, това е трудната част. Това е частта, която понякога не завършва щастливо. Защото ти си инвестирала цялото това време в това да се влюбиш и след като „розовата част“ свърши, разбираш, че явно не сте един за друг.
Трудно е да намериш човекът, който да остане, след като си се влюбила - човекът, който ще те кара да се чувстваш влюбена за цял живот. Знам, че смяташ, че е почти невъзможно да има такава връзка и може би е така. Но не трябва да се бориш, за да запазиш любовта. Не бива да се опитваш отчаяно да поддържаш чувства, които не са предназначени за теб, просто защото се страхуваш да си сама
Трудно е да се запази любовта, трудно е да се бориш до последно и да я поддържаш жива и силна, но не всяка връзка трябва да продължи. Има моменти, в които трябва да пуснеш човекът да си тръгне.
Но запомни едно. Не можеш да оставиш страхът в сърцето ти да те дърпа назад. Не можеш да отблъскваш любовта, защото не знаеш как да я поддържаш жива. Ние всички сме малко невежи, когато става дума за тази емоция. Всеки от нас иска лесно да намери пътя към щастието и не винаги приказката завършва с красив край.
Да, сърцето ти ще бъде разбито, но тези раздели ни показват много за човека, с когото сме били. Показва ни неща, които ние сами не сме успели да забележим, когато сме били с него и ни разкрива много и за нас самите.
Поддържането на любовта е трудно, но просто се опитай да се насладиш на всичко, което животът ти предложи и не се страхувай да бъдеш щастлива!