X

Писмо до най-добрата ми приятелка

от в 16:35 на 24.10.2016 в Всичко за теб | Щастие


Писмо до най-добрата ми приятелка

Писмо до най-добрата ми приятелка
Към най-добрата ми приятелка,

Запознахме се по време на първите си бременности, сияещи с надежда и очаквания и много наивни за всичко, което ни предстои. Разменихме си любезности и си побъбрихме за типичните теми от бременността, пожелавайки си късмет една на друга. След това, няколко седмици по-късно, се видяхме в супермаркета и си разменихме телефонните номера. Тогава дори не подозирах, че пет години и пет деца по-късно, ти ще бъдеш една от най-близките ми приятелки.

Когато станах майка, приятелският ми кръг се сви. Беше трудно да продължавам да поддържам отношения с много хора, когато светът ми се преобърна на 180 градуса. Да бъда нова майка беше шокиращо изолиращо преживяване и силно се нуждаех от други майки, с които да се свържа. Да създавам приятелства в този етап от живота си не беше никак лесно, но ти винаги беше до мен. Не трябваше да ти обяснявам, защото ти имаше съвсем същото изражение лицето си – нещо средно между радост, шок, сълзи и пълна лудост.

Тези разходки в парка с нашите бебета бяха нещото, което ми помогна да издържа целия ден. Говорехме си за напукани кървящи зърна, безсънни нощи и за това, че се чувстваме като чужди в собствените си тела. Споделяхме колко невероятни са бебчетата ни, защото само генийче би могло да се преобръща на едва 6-месечна възраст. И докато се усетим нашите бебета вече бяха деца.

И докато децата ни растяха, а пред нас като родители заставаха нови и нови предизвикателства, ти ми помагаше да се смея на лошите дни и да споделям радостта от добрите. Слушаше ме как се хваля със страхотните неща, които децата ми правеха и след това, когато ги наричах "малки лайна", ти не ме нападаше, защото знаеше, че с право са си спечелили титлата. Ти си един от малкото хора, желаещи да водят разговор, прекъсван от борещи се деца, крясъци и въпроси. През половината от времето забравяме за какво сме говорили, но точно затова се радвам, че си само на едно обаждане разстояние.

Спомняш ли си онзи път, в който ти се обадих от банята, напълно победена, защото детето ми полудяваше и риташе по вратата? Или онзи път, в който просто не можех да се справя с вечерята, банята и приспиването на децата и ти ги нахрани и изкъпа вместо мен, докато аз лежах на пода в хола ти? Ами когато планирахме да излезем по женски и аз опитах да ви изоставя, защото бях уморена и не приличах на нищо, но ти ме задърпа, защото знаеше, че се нуждая от това? Благодаря! Ти си ме спасявала повече пъти, отколкото бих могла да призная.

Ти беше толкова много неща за мен: единствения конец, на който се крепеше здравият ми разум, брачния ми терапевт, партньорката ми в спорта и диетите, моята бавачка. Никога не ме съдиш за катастрофалното състояние, в което се намира къщата ми и не е нужно да си слагам сутиен, когато идваш. Бих ти поверила и живота на децата си. Това е нещото, което наричам истинско приятелство. Ти си моята сестра от друга майка, сродна душа и не знам как бих оцеляла през тази лудост, наречена майчинство, без теб.

С обич,

Твоята почти полудяла, но много благодарна приятелка



Теми   майки | приятелство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.