Има две основни причини да не можем да забравим някого: 1. Истински сме вярвали, че това е човекът за нас. 2. Страхуваме се, че никога няма да срещнеш някой по-добър.
Но в същото време трябва да запомним две неща: 1. Ако това е бил правилният човек, той щеше да се върне, независимо колко сме се отдалечили един от друг. 2. Винаги можеш да намериш някой по-добър или по-скоро – някой също толкова добър.
Чувството, че сме забравени или пренебрегнати от някого, когото ценим дълбоко, е една от най-смазващите емоции. Но вместо да се опитваш, и то напразно, да забравиш този човек, искам да ти дам правото да си спомниш за него:
Спомни си моментите, в които си плакала нощем, спомни си болката, през която си пременила заради него. Спомни си как едва си поемаше въздух от мъка, как се давеше със сълзите си. Как криеше очите си зад слънчеви очила, за да не може никой да разбере, че си плакала.
Спомни си го на рождения ти ден и си спомни, че той е избрал да не отпразнува още една година с теб, че вероятно празнува някъде другаде, може би с някоя друга. Спомни си, че той не иска да остарее с теб.
Спомни си го, когато се чувстваш самотна, спомни си как ти беше обещал винаги да бъде до теб. Спомни си как все пак си тръгна.
Спомни си го следващия път, когато отидеше на нечия сватба. Спомни си, че той ти обещаваше същото, но в крайна сметка те излъга.
Спомни си, че никога не си била сигурна накъде върви връзката ви.
Спомни си го, когато си излязла с приятелки и се забавляваш. Спомни си, че той трябваше да те прави щастлива, но избра да си тръгне. Спомни си, че той избра да си непозната за него, а не любима.
Спомни си го, когато някой ти направи комплимент или оцени работата ти. Спомни си, че той бавно отне усмивката ти.
Спомни си го всеки път, когато искаш да го забравиш. Спомни си, че той не те помни и би искал да го забравиш.
Спомни си всичката тази болка и си спомни, че може би няма причина да го помниш.
НАЗАД
