X

Първият ми брак беше кошмар, но съм благодарна за това

от в 14:40 на 27.10.2016 в Всичко за теб | Любов


Първият ми брак беше кошмар, но съм благодарна за това

Първият ми брак беше кошмар, но съм благодарна за това

Бях достатъчно упорита да се придържам към лошите си избори твърде дълго.

Сега, когато наближавам 40-те, често мисля за първия си брак и усещам как на лицето ми се появява гримаса. Това е като да погледнеш назад към автомобилна катастрофа, която ти е непоносимо да гледаш.

Какво, по дяволите, съм си мислела?

Омъжих се за човек, за когото не трябваше.

Всички го знаеха. Семейството ми, най-добрите ми приятели. Дори и аз го знаех дълбоко в сърцето си. Но го направих. И така започна приключението ми в света на възрастните – по трудния начин. Изпитах любов, похот, вълнение и оскърбление – емоционално, вербално, физическо.

Мъжът, за когото се омъжих, имаше проблеми. Не можеше да контролира гнева си. Имаше проблеми с наркотиците. Никога не бе имал стабилна работа и доходи. Вече имаше един провален брак зад гърба си и две деца, които никога не виждаше. 

Животът му беше труден и аз си мислех, че мога да помогна. Че мога да го променя. Класическата история. Посещавахме терапия. Работех здраво всеки ден, за да нося пари у дома, защото винаги имаше някаква причина, поради която той не задържаше работата си. Грижех се за него, докато той затъваше.

Иронията, разбира се, беше, че аз бях в средата на двадесетте си години, а той - на средна възраст. Как ли сме изглеждали на страничните хора? Предполагам абсурдно.

И така историята се развиваше, а всяка година ставаше по-лошо и по-лошо. Поведението му не се подобри, а дори стана по-зле. Живеех в страх и ужас, не знаейки как да се избавя.

Но имаше и неща, които научих.

Научих се как да бъда находчива. Научих се как да изкарвам пари с честен труд. Научих, че съм грижовна и вярна съпруга, макар и да бях избрала грешния партньор. Научих, че съм независима жена и свободният дух все още бе вътре в мен.

Също така научих, че съм достатъчно упорита, за да се придържам към погрешните си избори за прекалено дълго.

Когато цялата тази бъркотия приключи в късните ми двадесет години, когато най-накрая избягах и се завърнах към себе си, бях по-близо до човекът, когото ми бе писано да бъда. Започнах да се формирам като човекът, майката, мащехата и съпругата, която съм днес.

Но първият ми брак ми даде много. Първият ми съпруг ме научи, че не можеш да стигнеш никъде в живота, обвинявайки останалите за своите действия и избори. Той ме научи, че колкото повече бягаш от проблемите си, толкова повече те ще хвърлят сянка върху теб и ще се проявявават във всяка част от съществуването ти, докато не се справиш с тях или не оставиш да те изядат жив.

И сега, когато съм почти на възрастта на първия си съпруг, когато бяхме женени, се удивлявам как съм успяла да оцелея и да разцъфна. Радвам се, че нямаме общи деца. На втората година от брака ни осъзнах, че това ще бъде грешка.

Никога не бих казала, че всичко се случва с причина, но бих казала, че често безумието може да ни учи. Подсъзнанието ни знае неща, които не са известни на нас самите и преминаваме през Ада, през който трябва да минем, за да устоим на тестовете на времето на живота.

Е, ето ме. Омъжена за страхотен партньор, с когото заедно отглеждаме две прекрасни деца. И двамата имаме недостатъци, но се обичаме и имаме визия за общото си бъдеще.

Бракът ни ще продължи ли? Така мисля и в това се надявам.



Теми   брак | любов

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.