Казвали са ти твърде много пъти: „Един ден ще я загубиш напълно.“
Бил си предупреждаван много пъти и все пак не си обръщал внимание на тези думи. Разбира се, това не те безпокои, тя винаги се връща. Чака, докато не приключиш с игрите си, докато не си готов да се обвържеш.
Нейната любов към теб беше толкова невъобразима, че дори най-мъдрият човек в стаята не можеше да разбере защо продължава да се връща при теб. Обичта ѝ към теб караше всички да се чудят как някой може да постъпва така за човек, който не е способен да оцени една прекрасна жена като нея.
Но любовта ѝ към теб я направи по-умна, по-силна. Обичта ѝ към теб я накара да осъзнае, че в момента, в който се освободи от кулата на бъркотията, в която я заключи, ще загубиш най-хубавото нещо, което някога си имал… нея.
Отминаха дните, в които тя ще чака да я повикаш, за да излезе и да се преструва, че наистина се интересуваш, че се чувстваш по същия начин. Отминаха дните, в които тя щеше да плаче, за да заспи, отколкото да остане без теб до края на живота си.
Ти я счупи. Всеки сантиметър и всяко парченце, всяко кътче и всички пукнатини в цялостта ѝ. Отне ѝ лъчите слънчева светлина, нейния безкраен блясък. Накара я да вярва, че ти си всичко, от което се нуждае в този живот, а истината винаги е била обратната. ТИ ИМАШ НУЖДА ОТ НЕЯ.
Искаше я, защото те караше да се чувстваш по-добре. Защото тя те накара да усещаш, че колкото и да си егоистичен и вглъбен в себе си, някой винаги ще те обича безусловно… и някой вероятно ще го направи, но „винаги“ и „завинаги“ са само думи… които в действителност зависят до известна степен от това колко може да понесе едно добро сърце.
Тя трябваше да издържи и да наблюдава как целият ѝ свят се срутва, само защото реши да го „завърти“ около теб. Тя погледна в огледалото към момичето, което едва разпозна. Заболя я за човека, в когото се е превърнала, но е благодарна за човека, който я накара да види… глупачката с разбити колене и сърце.
Счупи я… и тя намери мир в това.
И ако Вселената си играе с теб… тя е точно там, показвайки пътя ти с истинска усмивка, която не си виждал от дълго време.
Внезапното осъзнаване колко невероятна винаги е била, вече е ясно и за теб. Сега тя е в новия си свят. Изграден с високи стени, достатъчно здрави, за да устоят на бурята. С врати и ключалки, на които нито един от старите ти ключове няма да пасне.
Тя е щастлива… и е без теб.
Може да те погледне с познато чувство, но този път тя ще е тази, която ще остане невъзмутима. И без значение колко пъти се опиташ да почукаш на вратата ѝ, тя никога повече няма да се отвори за теб. Напълно я загуби в този момент, когато не успя да видиш, че е достатъчна, че е всичко.
Когато оставиш нещо, което си струва за нещо преходно… не се връщай!
НАЗАД
