X

Сърцераздирателното послание на една майка към всеки, който е закопчавал детско столче

от в 09:50 на 29.03.2017 в Всичко за теб | Семейство


Сърцераздирателното послание на една майка към всеки, който е закопчавал детско столче

Сърцераздирателното послание на една майка към всеки, който е закопчавал детско столче

Да слагаш малките в столчето и после да ги вадиш е нещо, което може да се превърне в монотонна ежедневна задача за родителите. Въпреки това, след като малкото й момиченце починало, една майка закопчала столчето за последен път и не приела този момент за даденост.

В една смразяваща снимка, която се превърна във вирална, съкрушаната майка е споделила какво било да вози 4-годишното си момиченце в урна. След като Ели Уолтън била диагностицирана с тумор в мозъка едва на 4-месечна възраст, тя претърпяла 17 операции, 28 курса химиотерация и 42 дни радиация, преди да изгуби битката. "Шофирайки към вкъщи на другия ден се страхувах, но това да те закопчея в столчето ми се стори нормално. Въпреки че нищо от това не е нормално, нищо от това не е правилно", пише тя във Фейсбук. "Ти трябваше да си тук".

Заедно със снимката на останките на малкото й детенце, майката на Ели обяснява защо картонената кутия била закопчана в столчето за кола. "Направихме ти урна по поръчка, би я харесало много, скъпо момиче", пише тя. "За съжаление, временните урни са просто кутии, които не са достатчно хубави за теб, затова я декорирах, докато дойде перфектната урна".

Майката на Ели споделила този интимен и опустошителен момент като важно напомняне за това какво може да причини ракът при децата. "Това ще се промени, скъпо момиче, аз ще го променя. Не искам никоя друга майка да се чувства по тази начин и ще се боря за другите деца, така че никоя друга майка да не се налага да пренася пепелта на бебето си", пише тя.

Въпреки привидно безкрайните болнични посещения и болезнените химиотерапии, тази майка знае, че агонията е била неизбежна и иска другите родители да ценят това, което тя вече не може.

"Смъртта е толкова егоистична, скъпо момиче. Сърцето ми е разбито. Физически ме боли и съм разкъсана, но знам, че ти си на по-добро място и все пак никое място не е по-добро за теб от прегръдките ми. Знам, че си щастлива и не те боли, но все пак те искам тук. Изминаха два месеца от последния път, в който те целунах по бузата и си поиграх с косата ти. Бяха два месеца на чисто мъчение, болка и отчаяние. Всичко, което искам, е да си върна нашето ежедневие, каквото и да беше, каквото и да съдържаше - искам го обратно. Искам посещенията в болницата и химиотерапията. Искам смеха ти и веселото ти сърце. Нещата, които ми носеха толкова много болка само допреди няколко месеца, така отчаяно искам да си върна днес."

"Животът не е честен, скъпо момиче, ти го знаеш по-добре от всеки. Знам, че животът ти ми донесе толкова много радост и гледайки назад, съм благодарна, че ти казвах всеки ден колко много те обичам. Винаги ще бъда благодарна, че бях твоя майка".

"Скъпо момиче, не искам да ме гледаш и да си мислиш, че смъртта ти ми е причинила само болка. Виждаш ли, скъпо момиче, с удоволствие бих изживяла тази болка отново и отново, ако това ще означава, че ще бъда твоя майка. Защото ако никога не те бях срещала, никога нямаше да позная истинското щастие, никога нямаше да изживявам всеки момент като последен и никога не бих знаела как изглеждат смелостта, силата и куража".



Теми   деца | родители

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.