Ти беше всичко, от което имах нужда... Но днес ти казвам сбогом

Още от деня, в който си тръгнах, се чудех дали ти беше всичко онова, което си мислех, че си всъщност. Когато те гледах, разбирах какво е любов. Нямаше нужда да ми казваш, че ме обичаш, за да разбера, че това наистна е така.

Имаше начин, по който очите ни съобщаваха, че думите невинаги щяха да са ни от полза. Може би и двамата се страхувахме от това какво ще се случи, ако се опитаме да използваме думи, описващи какво се случва помежду ни. Или може би и двамата се надявахме, че ако никога не кажем как се чувстваме всъщност, можем да продължим да се преструваме, че това между нас е съвършено. Можехме да продължим да се преструваме, че то е това, за което винаги сме мечтали...

С теб любовта изглеждаше като споделяне на чаша чай в хладна вечер през март. Винаги отделяхме малко време, за да свикнем отново един с друг, но след като този комфорт се върна, беше все едно да се приберем у дома след дълго пътуване. Споделяхме неловко мълчание и понякога не знаехме дали да се целуваме, да се гушкаме или плахо да си махаме, но винаги се връщаше при мен. Имаше думи, останали неизречени, прошепнати в мрака, което споделихме... Може би и двамата се надявахме някак си тайните между нас и всичко неказано да излязат наяве! Може би и двамата се надявахме, че болката ни ще се загуби в цялата тази тъмнина. Може би...

Начинът, по който ме гледаше, беше по-различен, беше най-странното чувство, което някога бях изпитвала. Никога няма да забравя как ме погледна на първата ни среща и прошепна думите: „Ти си просто перфектна“. Зная, че перфектни хора няма, но ти ме виждаше като такава. Караше ме да се чувствам наистина специална, единствена! Никога няма да забравя събуждането до теб за последен път и начина, по който ме погледна в очите, когато ме целуна за добро утро. Тогава знаех, че времето ни заедно е към своя край. И двамата знаехме, че това, което имаме, няма да продължи завинаги... Не бихме могли да бъдем повече поредната затворена страница в книгата на житейските ни истории, но това така или иначе не ни попречи да се избираме всеки ден, постоянно, но до днес...

Нещата невинаги бяха гладки. Изминаваха месеци, без да говорим, и предполагах, че никога повече няма да те видя. Денят, в който се върна при мен, беше един от най-прекрасните в целия ми живот. Преди теб съдбата беше нещо, в което се мъчех да повярвам, а любовта беше нещо, което не виждах непременно да се случи някога за мен. Начинът, по който се сблъсках с живота, когато най-малко очаквах, ми доказа, че дори и когато всичко изглежда монотонно и еднообразно, животът продължава да си тече. Сякаш бях орисана да не разбера какво е истинската любов. Онази, която устоява на всичко, която изпепелява, от която знеш, че ще изгориш, но въпреки всичко се хвърляш в огъня с всички сили, без да се замислиш нито за миг!

Ти беше човек, когото никога не съм очаквала да имам в живота си и съм толкова благодарна за времето, което ми беше дадено с теб. Въпреки че любовта с теб не изглеждаше така, както си представях, ти беше всичко, от което се нуждаех в този момент от живота си. Любовта с теб не беше свързана със заглавия или епични разкази за онази стара познайница от страните романтични филми. Тази любов не приличаше на никоя друга. Любовта с теб беше свързана с наслаждаването на малките, споделени и красиви моменти. Начинът, по който ме обичаше, ме караше да летя. Чувствах, че дори светът да се изправи срещу мен, аз няма да бъда сама! Ти ме обичаше по такъв начин, че понякога беше дори досаден с всички свои грижи за мен. Обичаше ме... дори по начина, по който ми приготвеше късно вечер палачинки и винаги се грижеше да бъда усмихната, тези неща ми доказваха твоята отдаденост! Ти ме обичаше поради милион мънички причини. Докато не те срещнах, никога преди не бях осъзнавала, че някой може да означава толкова много за мен. Привързаността, която ми показа, ми помогна най-накрая да разбера стойността си и именно затова винаги ще съм ти благодарна.

Въпреки че това, което имахме, никога не беше етикетирано, никога няма да забравя начина, по който ме накара да се почувствам. Някои хора ни обичат с големи публични жестове, докато други избират обичата си в малките моменти ежедневно. 

Начинът, по който ме обичаше, промени живота ми. И въпреки че може би никога повече няма да бъдеш част от него, аз винаги ще нося твоята любов със себе си. Винаги ще те помня като любовта, която промени живота ми към по-добро.

Запомнете, мили момичета, не мразете любовта! Не се отчайвайте заради поредната несполучлива връзка. Хората казват, че хубавите неща стават бавно и че онова, което е ваше, рано или късно, ще намери път към вас.

Не бързайте, не влагайте време и сили там, където виждате, че не си заслужава. Когато се появи правилният човек, той със сигурност ще изтрие всички лоши спомени, ще заличи мрачните ви мисли, свързани с любовта, но и ще ви накара да почувствате любовта по начин, по който никога не сте я усещали!

НАЗАД