Знам, че имаш срокове, списъци с неща, които трябва да свършиш, които все още не си отметнала, но моля, довери ми се, че всичко ще стане. И ми се довери, че този живот ти е даден, за да не спринтираш към края, а по-скоро да се насладиш на разходката. За да се наслаждаваш и да ти е приятно на всеки път.

Моля те, не преминавай през живота си.

Дай си време. Време за размисъл. Време за наблюдение. Време да забележиш начина, по който блести снегът, когато слънцето огрява всяка снежинка. Време да забележиш как дори през зимата слънчевите лъчи все още могат да затоплят кожата ти. Време да видиш красотата във всичко дори когато природата е замръзнала навреме и дори когато дърветата са натежали от декемврийския мраз.

Дай си време. Защото докато си заета да преминаваш, без да погледнеш втори път живота си, ще ти липсва снега, който започва да се топи. Ще пропуснеш как тревата отново започва да става зелена. В собствения си ритъм природата ще се роди отново.

Не пропускай красотата в малките неща. Не пропускай, когато цветята отново цъфтят.

Не ти е предопределено да минеш през живота с износени бели дробове и с изтощени крайници. Не, предопределено ти е нещо много по-голямо. По начина, по който се влюбваш, бавно и търпеливо, трябва да живееш живота си със същата доза благодарност и търпение, за да оставиш живота да направи всичко според своето време.

Дай си време да дишаш. Време да седнеш. Време да затвориш очите си и да ги отвориш и наистина да видиш. Да вижте красотата в счупените клони и облачното небе. Да видиш красотата на слънчевата светлина, която бавно стопява замръзналия лед далеч от покритата кал. Виж красотата според собственото си време.

И се остави да бъдеш.

Не тичай. Не преуморявай биещото си сърце. Подари си търпението, което с право заслужаваш. И си дай време да се излекуваш през зимата. Нека животът ти започне като бавно течение на река, вместо да разбиваш вълни.

Нека твоят живот бъде. Нека животът ти се забави. Всичко, което искаш, ще дойде, когато трябва. И всичко, което ще дойде на пътя ти, ще се случи, когато се предполага. Имай вяра в точното време. И имай надежда, че утре винаги ще бъде по-добре.