Пластмасовите шишета и редица други предмети от бита съдържат вещества, които могат да предизвикат рак, диабет, синдром на дефицит на вниманието и аутизъм, потвърждават учени.
Вредните химикали се разпространяват в тялото ни чрез ендокринната система, те нарушават хормоналния баланс, което засяга развитието на организма и го оставя незащитен пред редица болести. Такива химикали са бисфенол А (BPA) в пластмасата, пестицидите от типа на метоксихлор, триклозан в почистващите препарати и други.
Въпреки стряскащите факти, вредни химикали са открити в стотици обекти в ежедневието ни – от пластмасови и метални кутии за храна, през препарати за почистване, до козметика и играчки.
Някои от тези химикали предизвикват неврологични проблеми – синдром на дефицит на вниманието, аутизъм и понижени умствени способности. Други повишават риска от напълняване, диабет, рак, безплодие при мъжете и ендометриоза при жените.
Според учените, ако не се вземат мерки, проблемът ще доведе до още по-сериозни здравословни и икономически проблеми. Някои от химикалите, посочени в американското проучване, са забранени от Европейския съюз. Въпреки това, според изчисленията, други вредни химикали костват 271 млрд. на здравеопазването в целия Европейски съюз.
Този род химикали наподобяват човешките хормони, те се прикачват към рецепторите на клетките и възпрепятстват свързването им с естествените хормони. Това води до загуба на енергия, проблеми с развитието, високи нива на стрес, бавно оздравяване.
Един от най-големите проблеми на Европейския съюз са пестицидите, които често се откриват в храната. В Европа количеството на пестицидите, открито в храната, е 10 пъти по-високо от това в САЩ. Пестицидите засягат мозъка и намаляват умствените способности, дори се счита, че водят до понижаване на IQ-то. А всяка загубена точка от IQ-то е свързана с двупроцентно намаляване на продуктивността на мозъка.
Тези данни са базирани на проучване, започнато през 2009 г., в което са изследвани над 5000 доброволци. Учените се надяват тези плашещи данни да доведат до обществен дебат и промени в индустрията.
НАЗАД
