Вече не се сбогуваме.
Просто спираме да отговаряме на техните съобщения или обаждания.
Преструваме се, че всъщност не ги познаваме, когато ги виждаме, постъпваме като непознати, действаме така, сякаш не сме ги наранявали и подценяваме болката им. Твърде погълнати сме от себе си, за да обмислим чувствата им, така че дори не казваме любезна дума, дори не им даваме топла прегръдка и дори не искаме да сме сигурни, че са добре.
Ставаме далечни, почти невидими, така че дори не се опитват да се свържат с нас, да поискат край или въобще нещо. Виждаме ги и вървим от другата страна, така че дори не срещаме очите им и не виждаме начина, по който гледат на нас. Не искаме да помним, че ние сме причината за тяхната тъга.
Сбогуваме се малко след като сме казали „Здравей“. Сбогуваме се, преди да ги опознаем. Сбогуваме се, преди да ги разберем и без дори да чуем какво имат да кажат или как се чувстват.
Взимаме това решение егоистично, защото това е всичко, което знаем. Сбогуваме се, защото намираме нещо по-добро, нещо по-вълнуващо, нещо, което искаме повече, така че просто пускаме хора като тенис топки, заменяйки ги лесно, стига да продължим да играем.
Сбогуваме се и не очакваме никой да бъде наранен, защото не сме обещали нищо, не им дължим нищо, нарочно сме запазили нещата небрежно и забавно, така че никой да не приема нищо сериозно или поне така казваме себе си, за да се убедим, че не сме виждали това да идва, че не ги караме да се влюбват в нас и тогава решаваме да не ги хващаме.
Вече не се сбогуваме. Не обясняваме. Не се опитваме да сме сигурни, че другият човек е добре. Просто си тръгваме. Срещаме се със следващия човек, резервираме самолетния билет, напускаме страната и взимаме решения, без да признаваме, че някой ни е чакал, някой е искал да бъде част от живота ни, някой е искал да планира бъдещето си с нас.
Така че си тръгваме и дори не се оглеждаме назад и не се опитваме да се върнем. Тръгваме, защото напускането е по-готино, по-силно, оставянето ви прави този, който контролира нещата, така че продължаваме да го правим, вместо да останем и да се чудим защо се оказваме сами или в незадоволяващи отношения.
Вече не се сбогуваме, казваме „Остави ме сама. Не те искам. Не си струваш времето ми. Не съжалявам, че разбих сърцето ти, защото никога не беше мое.“
НАЗАД
