X

Защо случайните събития всъщност не са случайни

от в 09:30 на 23.01.2017 в Свободно време | Интересно


Защо случайните събития всъщност не са случайни

Защо случайните събития всъщност не са случайни

Всеки от нас се е сблъсквал със събития, които ни изглеждат случайни, а всъщност имат много дълбоко значение. Не можем да ги обясним – струват ни се сякаш са били предопределени, но все пак ги възприемаме като обикновена случайност. Например, решаваш да се обадиш на твоя приятелка и в същия момент тя ти звъни. Или на улицата се сблъскваш със стар приятел и след разговора с него решаваш да направиш нещо, което после е оказало значим ефект върху живота ти. Или си блъскаш главата над даден въпрос и изведнъж откриваш отговора в уличен надпис, песен или филм...

Понякога такива случайности ни се струват толкова невероятни, че дори са трудни за вярване. Такъв пример е историята на актьора Антъни Хопкинс. Той трябвало да участва във филма „Момичето от Петровка“, базиран на книгата от Джордж Файфър. За да се подготви добре за ролята си, актьорът решил да си купи книгата и старателно да я прочете, но не успявал да я открие в нито една книжарница или библиотека. Той напълно бил загубил надежда, че ще я открие, докато един ден не забелязва изоставена книга в метрото. Тя самотно стояла на пейката и Антъни Хопкинс не можел да повярва на очите си, когато прочел заглавието. Това бил романът на Джордж Файфър! Две години по-късно, докато продължавали снимките на филма, актьорът имал възможността да се запознае с автора на романа. Разбира се, станало дума за "Момичето от Петровка" и авторът се оплакал, че преди време е дал единствения си останал екземпляр на свой приятел. За съжаление, приятелят изгубил книгата някъде из Лондонското метро. Антъни Хопкинс показал книгата, която бил намерил преди две години, и в нея авторът разпознал собствените си бележки.

Как да обясним такава случайност? Според някои светът ни е изпълнен с невидими нишки, които свързват всичко около нас – всички хора, всички места, цялата информация. Привърженик на тази теория е известният психиатър Карл Густав Юнг. Феноменът се нарича синхронност и вероятно е най-мистичното явление във Вселената.

Юнг достигнал до извода, че между човека и заобикалящата го среда съществуват здрави връзки. И по-конкретно – между пространство, време, съзнание и безсъзнание. В определени моменти най-силните връзки се задействат и предизвикват неочаквани последици, които ние наричаме фатални инциденти, съдба, невероятен късмет или дори чудеса.

Колкото по-близка е връзката между теб и хората около теб, толкова по-вероятно е да забележиш почти невидимите връвчици, които опасват света ти. Тогава ще започнеш да придаваш важност дори на малките неща от живота.

Разбира се, този феномен няма как да се докаже на сто процента, но е факт, че тези почти мистични случайности често ни карат да действаме и да променяме живота си по радикален начин. Просто трябва да бъдем по-наблюдателни и да бъдем отворени за промени, продиктувани от синхронността. Не случайно Дон Жуан е казал „Добрата случайност е просто една от формите за действие.“

Дори прочитането на тази статия може да е в резултат на синхронността, може би наскоро ти се е случила невероятна случайност и си търсела обяснение? Е, ето го.



Теми   късмет | случайност | съдба

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.