През голяма част от първата годинка на детето ми, аз и съпругът ми бяхме като кораби, които се разминаваха в морето. Когато бях в майчинство, седях сама у нас по цял ден, той се връщаше от работа и почти не го поглеждах в очите, докато приспивах детето, за да мога и аз да подремна, докато дойде неговия ред за сън. И когато се завърнахме към нормалната рутина, времето ни заедно включваше основно спорове кой върши повече неща, кой прави нещо грешно и кой беше мъченик. Ако бях се грижела за връзката си с такава нежност, с каквато подхождах към детето, щяхме да бъдем много по-щастливи.