X

7 признака, че прекаляваш с грижите за детето си

от в 15:30 на 30.05.2017 в Всичко за теб | Семейство


7 признака, че прекаляваш с грижите за детето си

7 признака, че прекаляваш с грижите за детето си

Възможно ли е да си твърде добра майка? Изглежда, че да, както се казва „много хубаво не е на хубаво“.

1. Щедро сипеш похвали

Един от сигурните признаци, че си на грешен път, са щедрите похвали, които сипеш с повод и без повод. Да, децата са нуждаят от насърчаване и любов, но родителите могат и да прекалят особено когато усещат в себе си непреодолима, подсъзнателна нужда да хвалят детето си.

Щедрите похвали са препоръчителни само когато детето е още много малко и се учи да се справя с някои ежедневни дейности. Чрез наградите и похвалите ще научиш детето си кое правилно и кое е грешно. Но ако хвалиш детето си постоянно, дори за неща, които то отдавна е усвоило, му правиш лоша услуга.  То ще очаква всички да го хвалят и да се възхищават на всяко нещо, което прави, а всички знаем, че светът не е устроен по този начин.

2. Засипваш го с прекалено много материални награди

Някои родители са щедри на думи, други са щедри на играчки. Ако усещаш, че купуваш всичко на детето си и е достатъчно то само да тропне с краче или да се размрънка, за да получи пакет бонбони или някоя нова безсмислена играчка, то ти със сигурност разглезваш детето си. Научи се как да казваш „не“, намали подаръците и бонбоните. Иначе детето ти ще очаква винаги да получава подаръци, а на Коледа ще е крайно разочаровано и няма да може да оцени самия жест.

3. Имаш ниски очаквания и нереалистични представи

Някои родители са готови да извинят детето си за всичко. Ако има ниски оценки – учителките са виновни. Ако пречи в час – той просто си е малко палав. Ако някое дете се оплаче от твоето – пълни глупости, това са откровени лъжи, моето дете не прави така. Разбира се, в твоите представи няма по-добро дете, но е хубаво и да гледаш реално на нещата. Трябва да завишиш очакванията към детето си и да изискваш от него да полага усилия.

4. Възлагаш му твърде малко задачи у дома

Ясно е, че училището отнема доста от личното време на детето ти. Ясно е, че сега е моментът детето ти да играе и да се забавлява с приятели. Но това не означава да не му поставяш никакви отговорности у дома. Не може ти да вършиш всичко за него. Научи го да подрежда стаята си, да помага с подреждането на масата, да мие чиниите, да ти помага с готвенето. Ако правиш всичко за детето си, а то не си помръдва пръста, един ден как ще се оправя само в живота? Ти ли ще му переш дрехите?

5. Постоянно се повтаряш

Родителите, които прекалено много обгрижват децата си, непрекъснато им повтарят и напомнят какво трябва да правят. Но родителите не отглеждат роботи, които трябва безропотно да се подчиняват на командите им. Опитай се да научиш децата си сами да се сещат за работата, която трябва да направят. Не може цял живот да ги следваш по петите и наставнически да ги подканваш: „Оправи си леглото! Измий си чинията! Хвърли си дрехите за пране!“. Трябва да ги научиш да бъдат самостоятелни и когато един ден живеят сами, да знаят какво да правят.

6. Помагаш, без да са те молили

Повечето родители с готовност биха се притекли на помощ на децата си, но когато те пораснат малко, е добре първо да изчакаш да те помолят за помощ. Толкова много родители правят неща за децата си, когато не е необходимо. Не е нужно веднага да взимаш раницата от детето си, за да не му тежи, не е нужно всеки ден да го изпращаш до класната стая и в никакъв случай не е нужно ти да взимаш решения за бъдещето му, когато детето ти е достатъчно голямо, за да влезе в университет!

Избягвай да правиш неща за детето си, които и само може да свърши. Може да не ти се вярва, но децата са много изобретателни и ние ненужно ги подценяваме.

7. Опитваш се да предотвратиш всички грешки

Разбира се, че когато децата взимат решения сами, те ще допускат грешки, но е важно от малки да развият здравословна нагласа към грешките – те са нормална част от живота и тяхното предназначение е да се учим от тях. Важно е децата да разберат този урок в защитената среда на семейството. „Моите деца са много внимателни при пипането на горещи предмети или при затварянето на врати и чекмеджета, за да не си прещипят пръстчетата. Това е така, защото още когато бяха на 6 месеца им позволих да изпитат последствията. Веднага щом можеха да отварят или затварят чекмеджета, им позволих да ги затварят сами, естествено, те се прищипваха (не твърде силно, разбира се), разказва една майка. Вместо да ги пазя непрекъснато от всяка опасност, аз им позволявам да изпитат последиците върху себе си (стига да не са животозастрашаващи, разбира се). Те знаят какво се случва, ако пипнат гореща напитка. И знаят, че когато паднат, трябва да се изправят и да се изтупат сами.“

При отглеждането на едно дете най-важен е балансът. Прекалената загриженост, прекалено многото похвали и награди не са добър подход, но другата крайност – липсата на любов, грижа и поощрения, също не е препоръчителна.

Да обгрижваш детето си прекалено много е често срещана грешка на родителите, признава една майка. Понякога затварям очите си и се моля светът да бъде мил към детето ми. Но тогава осъзнавам, че светът никога не е мил, той просто е такъв, какъвто е – истински. И осъзнавам, че ако предпазвам детето си от всяко негово предизвикателство, аз не само го държа далеч от предизвикателствата, но и от неговите награди.“



Теми   възпитание | деца | майка | семейство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.