X

Дали това, че не снимам децата си, ме прави лоша майка?

от в 10:00 на 28.01.2017 в Всичко за теб | Семейство


Дали това, че не снимам децата си, ме прави лоша майка?

Дали това, че не снимам децата си, ме прави лоша майка?

Не искам да се хваля, но мисля, че в повечето отношения съм много добра майка. Отлична съм в прането, правенето на графици и почистването, писането на домашни, подготвянето на подаръци и последните приложения за таблет за деца. Правя страхотна пица с гарнитура от моркови (шегувам се... почти). Но едно нещо, в което мисля, че не ме бива толкова е това да документирам детството на децата ми преди да пораснат като за миг.

Планът ми да бъда от онзи тип майки, които карат Фейсбук приятелите си да завиждат и ги вдъхновява да създадат купища добре подредени албуми, макар и обречен на провал, започна добре в началото. Скоро след като дъщеря ми, която сега е на 5, се роди, със съпругът ми инвестирахме в една от онези скъпи камери, които правят всичко да изглежда по-добре и започнахме да я носим навсякъде с нас, в случай, че имаме повод за снимка.

Първата година от живота на дъщеря ми създадох красиви кадри на това как се наслаждава на слънчевите дни в парка, как семейството ни се разхожда по плажа и първата й среща със снега. Снимките правят моментите да изглеждат дори по-магични, отколкото всъщност бяха.

Тогава, около първия й рожден ден, животът ми на майка се преобърна и избягващото снимки мое Аз се прероди. Малко предистория: идвам от семейство, в което цели години не бяха фотографирани и спазвайки тази традиция, аз никога не съм била човекът, който да предложи групова снимка по време на излизане по женски.

Тогава дъщеря ми проходи и малко след това – започна да тича. Покажете ми жена, която може да овладее лудо хлапе и скъпа камера, без да повреди едното или другото и ще я наградя с... е, с камерата, защото си седи в шкафа оттогава. Успях да направя точно една снимка от втория рожден ден на дъщеря ми, преди и синът ми да се присъедини към семейството.

С бебе и малко дете бях късметлийка, че успях да заснема няколко кадъра с телефона си по няколко пъти в месеца. Забравете за моментите за снимка – оцеляването беше единственото нещо, върху което можех да се фокусирам и имаше моменти, в които не ми се струваше като даденост. В един момент реших, че Инстаграм е единственото място, в което ще документирам живота на малките ми. Албумите просто нямаше да се получат. Дори и да имах достатъчно време да ги подредя, нямах снимки, с които да ги запълня.

Започнах да компенсирам липсата на кутии със снимки из дома ми, като принуждавах семейството ми два пъти годишно да си прави професионална фотосесия (една от най-добрите ми приятелки е талантлив фотограф, което направи нещата по-лесни и достъпни за нас). Тези снимки са едно от най-ценните ми притежания, но процесът да ги получа винаги е стресиращ и дори и най-добрите семейни портрети не могат да се мерят с онези сладки уловени мигове, които виждам във Фейсбук профилите на другите майки.

Примирих се с липсата на снимки. Не може всички да бъдем добри във всичко и определено не във всеки аспект на майчинството, така че съм напълно съгласна това да е моята слаба страна. И когато децата ми ме попитат къде са бебешките им албуми, ще ги насоча към Инстаграм профила ми.



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.