Колкото и да не ни се иска, в живота на всеки от нас има кризи и спадове, които трябва да преодолеем. Затова днес решихме да ви представим няколко съвета за това как да разпознаете задаващата се криза, какви въпроси трябва да си зададете и откъде да си набавите силата, с която ще преодолеете кризата и ще започнете нова глава от живота си.
Кризата на 18 г.
С какво се характеризира:
Представете си един тийнейджър, който е на границата между детството и зрелостта, но точно в този момент трябва да си отговори на няколко фундаментални въпроса, които ще се отразят на целия му живот. Ще учи ли в университет? Къде ще учи? Какво ще учи? Освен това трябва да приеме, че вече е пълнолетен и е възрастен, с което му се струпват куп отговорности. Прибавете към тези проблеми и голямата емоционалност и радикалните виждания на повечето тийнейджъри и се получава взривоопасна комбинация.
Решението:
Нека бъдем честни, на 18-19 години повечето хора не са много сигурни какво искат от живота. Освен това родителите много често влияят на децата си при техния избор.
Много семейства по света насърчават своите деца да си вземат една година „почивка“ между гимназията и университета. През този период детето може да работи, да пътува, да се запише на курсове, да стане доброволец и какво ли още не. Идеята е да опознае себе си по-добре, преди да избере сферата, в която иска да се развива. Не очаквайте някакви чудеса да се случат през тази година, но изборите на тийнейджърите ще станат много по-осъзнати и вероятно ще бъдат по-успешни.
За да се справите с тази криза, трябва да мислите отвъд ограниченията и рамките. Задайте си тези въпроси:
- Ако мога да работя само едно нещо през целия си живот, какво би било то?
- Какво щях да направя, ако не се страхувах от нищо?
Нашият съвет е да последвате мечтите си и да се борите за тях, а дори и да вземете „грешното“ решение и по-късно да осъзнаете, че искате да се занимавате с друга професионална сфера, то поне ще сте натрупали житейски опит. В крайна сметка животът е пред вас.
Кризата на 25-30 години
В своята книга „Определящото десетилетие“ Мег Джей определя тази криза с думите на своя пациентка: „Чувствам се така, сякаш съм по средата на океана. Мога да плувам във всяка една посока, но никъде не виждам земя, така че не знам накъде да поема“.
С какво се характеризира:
Днес не е нужно да прекарате целия си живот на едно работно място или в една сфера. Личностното израстване е най-големият приоритет на днешното поколение. Животът на родителите ни ни кара да се чувстваме виновни, защото не сме изпълнили плановете си, защото се развиваме по-бавно от тях, защото на същата възраст те са имали собствено жилище и две деца...
Всеки период на криза е възможност да стигнете дъното, да се успокоите, да преразгледате бъдещите ви възможности, да разберете по-добре желанията си, да си отдъхнете, да се възстановите и да се върнете на повърхността.
Решението:
- Най-важното е да спрете да се сравнявате с връстниците, приятелите, бившите съученици, колегите и най-вече с „децата на приятелките на мама“.
- Ако не възнамерявате да вървите по нечий чужд план – кажете му го директно. Ако не смятате да се жените и скоро да имате деца – заявете го на майка си, баба си и на досадната ви приятелка. По този начин те няма да се се разочаровани, че плановете им няма да се изпълнят, а вие няма да се стресирате, че имате „задачи“ за вършене.
- За да проверите дали спагетите са готови, трябва да хвърлите един от тях към стената (на която има плочки! или дърво, за да можете все пак да почистите след това), ако залепне – значи спагетите са готови, ако падне – значи им трябва още време. Този принцип може да бъде приложен и в живота. Не се страхувайте да опитвате, да правите грешки. Не се притеснявайте, че ще изглеждате смешни и недостатъчно подготвени. Просто опитайте. Човек се учи цял живот и ако никога не опитвате, никога няма да станете по-добри.
- Правете планове. Следвайте ги всеки ден по малко. Искате да научите испански? Отделяйте по 10-15 минути всеки ден и след една година ще видите колко много сте напреднали! Не е нужно да получите резултати след първата седмица, не е нужно всичко да става веднага, не е нужно да чакате „подходящия“ момент, за да направите нещо, защото такъв момент просто никога няма да дойде – вие трябва да го създадете.
Кризата на 35 години
С какво се характеризира:
Струва ви се, че цял живот сте живели неправилно. Правили сте твърде много компромиси, прекарвали сте твърде малко време в преследване на целите ви. Отказали сте се от мечтите си. Били сте роби на „трябва да“, а не сте следвали „искам да“. Дните си минават, еднообразието ви поглъща, меланхолията и депресията бавно ви обземат. Чувствате разочарование от всичко. Струва ви се, че е твърде късно, за да направите нещо.
Решението:
Ако се страхувате да промените живота си, консултирайте се с психолог, прочетете няколко книги по въпроса и гледайте вдъхновяващи филми.
Изключително важно е да си вземете почивка и да прекарате малко време със себе си. Може би трябва да си зададете следните въпроси:
- Какви са плановете ми? Какво искам наистина?
- На какво искам да науча децата си?
- Ако имах 20 млн. и 10 години, какво бих направила?
Кризата на 45-50 години
С какво се характеризира:
Работата е спряла да ви носи удоволствие преди години, любовта си е отишла, домът ви е просто четири стени и нищо повече, а децата ви са толкова заети със собствения си живот, че изобщо не обръщат внимание на вашите проблеми. Сякаш целият ви живот е бил посветен на грешните неща, просто сте направили грешка още от самото начало и после така и не сте я поправили, следвали сте чужд път. Страхувате се да гледате напред, не искате да правите планове, гледате на живота песимистично, носталгията ви пречи адекватно да анализирате миналото си.
Решението:
Може да ви звучи очевидно, но най-важното е да се вземете в ръце. Стъпка по стъпка се отървете от негативните мисли. Започнете да правите планове. Да, точно така, правете планове, мечтайте. Обръщайте повече внимание на това, което смятате за важно.
- Ако кариерата ви е към своя край, помислете за пенсия. След това се отдайте на заслужена почивка, намерете си друга работа или хоби, което ви доставя удоволствие.
- Бъдете активни. Спортът и умерената активност ще ви поддържа жизнени и в добро настроение.
- Общувайте с приятелите ви и децата ви. Те са връзката към младото ви аз и към положителните спомени.
Бонус: За родителите на тийнейджъри
В тийнейджърските си години детето иска да опита от всичко и основно го прави, за да изглежда „готино“ в очите на връстниците си. Важно е да помогнете на детето да се ориентира в този свят на хиляди възможности. Покажете му начина, по който да стига до правилните решения, но не ги вземайте вместо него.
Вместо да предложат помощ, възрастните често започват война с тийнейджърите бунтари. За съжаление, в тази война няма победители. Опитвайки се да потушат емоционалните изблици на тийнейджърите, родителите пречупват духа им, което води до серия от лоши избори за в бъдеще: от неспособността сами да вземат решения до различни зависимости и психологически проблеми.
Ето няколко съвета към всички родители на тийнейджъри бунтари:
- Давайте добър личен пример на детето си;
- Интересувайте се от живота на детето си: задавайте въпроси, изслушвайте го, насърчавайте го, но не го поучавайте;
- Много е вероятно в някакъв момент детето ви да бъде тормозено в училище, това се случва на много деца. Бъдете до детето си в такива моменти, окажете му подкрепа и се опитайте да разрешите конфликта;
- Поговорете си с детето ви за социалните мрежи и за техните рискове. Научете го да планира времето си и само да се предпазва от онлайн опасностите, защото няма как да го контролирате непрекъснато;
- Потърсете мнението на учителите му, може би те могат да ви кажат нещо, което не сте забелязали у дома.
НАЗАД
