X

Не заслужавам похвали за нещата, които правя за детето си само защото съм мъж!

от в 10:00 на 16.07.2016 в Всичко за теб | Семейство


Не заслужавам похвали за нещата, които правя за детето си само защото съм мъж!

Не заслужавам похвали за нещата, които правя за детето си само защото съм мъж!

Сам се поставих на пиедестал за това, че върша нещо толкова простичко, като да помагам на жена си с отглеждането на бебето ни.

Говорех си с жена си за дългата нощ, която бяхме прекарали в грижи за бебето, когато казах: "Поне ставам с теб. Много мъже не го правят. Трябва да бъдеш благодарна". Бях уморен. И го казах сякаш тя бе късметлийка да ме има. Сякаш бях невероятен баща.

Понякога разговаряхме за бащите, които познаваме и знаем, че не стават нощем, за да се грижат за бебетата. Те смятат, че това е работа на майката. Но тя не смята така. Мел просто кръстоса крака, погледна ме в очите и каза: "Искам да спреш да говориш така".

По това време Мел беше студентка редовно обучение, майка на три деца и доброволец в училището. Тя прекарваше часове на кухненската ни маса, надвесена над клавиатурата, с учебник върху десния й крак и малко дете, дърпащо крачола на левия й крак.

И въпреки отдадеността й на образованието и моите опити за отмяна, тя често коментираше натиска, който изпитваше за това да пази къщата чиста - да не говорим за воденето на децата на лекар, готвенето, транспортирането на децата по спортни и извънкласни дейности, това да ги поддържа чисти и здрави и да наблюдава тяхното поведение на публични места.

Тя беше студентка и майка, и все пак чувстваше огромно напрежение да бъде единствената, която гледа децата ни. Там бях и аз, подхранвайки тези очаквания, като споменавах помощта си през нощта, сякаш беше някакъв огромен подвиг.

Естествено, аз не мислех за нищо от това в този момент. Това, което казах, беше моят начин да я накарам да забележи моя принос за брака ни. Като баща често се чувствам сякаш разбивам калъпа, защото помагам у дома. Когато се прибера от работа чистя, ставам през нощта и върша много други неща, за да направя брака ни равно партньорство. Но по някаква причина имах чувството, че трябва да се обърне специално внимание на това, че правя неща, които в продължение на дълги години, са били смятани за задължение единствено на майката.

Бях облечен с памучни панталони и риза с ръка. В дясната ми ръка бе лилавата чанта с обяда ми. Спрях за момент, отстъпих крачка назад и казах: "Защо? В смисъл, че това е вярно. Правя много неща, които другите татковци не вършат. Аз съм добър човек".

Мел се бе изправила с бебе на ръце. По-големите ни две хлапета все още спяха, затова и шепнехме.

"Защото това ме кара да се чувствам сякаш не сме партньори. Кара ме сякаш искаш да ти целувам задника всеки път, в който ставаш посред нощ. Бебето е и твое".

И продължихме така известно време. Тя ми каза, че оценява всичко, което правя, за да помагам вкъщи, но мрази начина, по който се държа - сякаш правя нещо наистина голямо, когато в действителност просто върша това, което трябва да върши всеки татко.

Първосигналната ми реакция беше да се ядосам. Исках да й дам списък с други бащи, които познаваме - роднини и приятели, които все още живеят с остарелите представи за ролите на мъжете и жените. Опитах да отворя уста, но спрях за миг, помислих за чувствата си и разбрах, че е най-добре да изляза, преди да кажа нещо, което не трябва.

Затова и тръгнах за работа, без да продумам нищо. Карах към офиса ядосан.
Бяха минали 20 минути от 30-минутното ми пътуване, когато помислих за последния път, в който бях измил съдовете. Предполагах, че трябва да получа похвала или награда и за първи път се запитах "Защо?". Аз също ядох. Тогава си помислих за пускането на прахосмукачка и прането и осъзнах, че имам същите очаквания и за тези задължения и изведнъж се почувствах като идиот.

Разбирането, че Мел е отговорна за дома и грижата за децата е толкова дълбоко вкоренено в съзнанието ми, че се поставих на пиедестал за правене на нещо толкова просто, като това да помагам на жена си в грижите за бебето през нощта.

Докато паркирах и тръгнах към офиса, вече се чувствах наистина ужасно. Обадих се на Мел от работата и й казах, че съжалявам.

"Права си", казах аз. "Това е партньорство и аз не трябва да се държа сякаш върша нещо удивително само защото ставам посред нощ. Ще престана".

Мел замълча за момент. След това каза просто: "Благодаря ти".



Теми   баща | възпитание | родители

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.