X

Писмо към детето ми за първият ни Ден на майката

от в 10:00 на 08.05.2016 в Всичко за теб | Семейство


Писмо към детето ми за първият ни Ден на майката

Писмо към детето ми за първият ни Ден на майката

Скъпо бебче,

Това е първият ми ден на майката. Всъщност това е първият НИ ден на майката. Преди теб, поемах всеки шанс да празнувам своите празници - обичах рождените си дни, никога не съм имала нещо против да бъда център на внимание. Аз съм зодия Лъв, в крайна сметка! Но не мога да поема всички заслуги този път. Нямаше да имам този празник без теб, тъй като ти ме направи майка. Денят на майката не е за мен. Той е за теб и мен. За нас.

Преди да се родиш за девет дълги месеца, аз те носих в себе си.

Денят, в който се появи на този свят, мигът, в който се срещнахме, беше само за мен и теб. Разбира се и татко ти беше там, но моите ръце - треперещи и топли от прилива на адреналин, те държаха първи. Беше голата ми гръд, тази, в която ти се сгуши за първи път. Ритъмът на сърчицето ти се настройваше по моя.

През първите няколко седмици те държаха други хора. Но моето тяло беше нещото, което те подкрепяше. Моята кърма те караше да растеш, грам по грам. Все още всичко беше за теб и мен.

Скоро започна да пиеш от бутилка и други можеха да те хранят. Но аз прекарвах всеки един момент с теб. Аз ти четях книжки и си играех с играчките ти, докато ти ме гледаше любопитно. Аз бях тази, която забелязваше най-малките промени - поглед, задържан по-дълго от обикновено, ръчичка, протегната по твоя воля, а не поради рефлекс. Всичко беше за мен и теб.

След няколко месеца аз се върнах на работа и някой друг трябваше да прекарва дните си с теб. Но все още аз бях на твоя страна по всяко време на нощта, когато се разбудеше. Аз се будех и от най-тихичкото ти помрънкване и те успокоявах. Аз бях тази, която беше до теб в 3 през нощта, когато светът беше тъмен и всички останали спяха. Ти и аз.

Но след това ти започна да спиш през нощта. След няколко вечери - първо по 6 часа, после по 8, а след това и по 10, ти вече не се нуждаеше от мен. И аз плачех.

Плачех, защото трябваше да приема, че не винаги ще бъдем само аз и ти. Разбира се, че все още се нуждаеш от мен. Но с всеки изминаващ ден, седмица, месец, стана ясно, че ти ставаш независим. Че няма да бъдеш независим още дълго.

Скоро няма да ти бъда необходима, за да те нося. Ще започнеш да пълзиш, после да ходиш, а после да тичаш. Аз ще се опитвам да те държа здраво, а ти ще ми се изплъзваш, нетърпелив да изследваш света извън моята прегръдка. Скоро няма да има нужда да сменям пелените ти. Няма да се нуждаеш от мен, за да те обличам. Ще искаш сам да избираш дрехите си. Няма да имаш нужда да те храня. Все още не съм започнала да ти режа малки резенчета ябълка или пиле, но скоро и тази задача ще отмине. Няма да се нуждаеш от мен, за да ти чета. Ще можеш сам да изричаш думите, а скоро и да ги разбираш сам. Накрая няма да се нуждаеш от мен, за да слушам твоите истории, да отговарям на твоите въпроси, да решавам твоите проблеми. Разбира се, че все още ще искаш да го правя, но се надявам и съм сигурна, че ще можеш да правиш всичко това и сам.

Нямам още много време, в което ще сме само аз и ти. Съвсем скоро животът ти ще е изпълнен с роднини, приятели, съученици и учители.

Така че на този Ден на майката, нашият първи Ден на майката, няма да се излежавам, колкото и да се нуждая от почивката. Няма да приема предложението на татко за спа ден, колкото и да се нуждая от отпускане. Ще бъда точно тук, държейки те здраво. Само ти и аз.

С обич,
Мама.



Теми   майка | писмо | родители

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.