Преди мразех кожата си. Тя не ми донесе нищо, ако изключим болката и смущението. Опитът да живееш нормален живот като млад тийнейджър е достатъчно труден, но Вселената трябваше също да ме прокълне с много видимо състояние на кожата? Наистина ли? Самотата, която изпитвах в резултат на състоянието си, ме караше да се чувствам различна. А аз бях!
Ако някой, който няма екзема, види друг, който има, ще бъде объркан или дори уплашен, защото не разбира защо кожата изглежда зачервена и лющеща се. При това е твърде възможно някой да помисли, че може да се зарази или нещо подобно. Бях изключително наясно как изглежда кожата ми през цялото време и това изигра основна роля за собственото ми отношение към самата мен. Бях грозна.
Оказва се, че аз бях единствената, която си мислеше това. Ако си кажете нещо достатъчно пъти, то рано или късно ще започнете дори да си вярвате. Казах си, че люспестата ми кожа ме прави отблъскваща ... защо изобщо съм вярвала в това?!
Сега не съм тук, за да ви кажа да го преодолеете и да приемете себе си, но хей, може би това не е най-лошата идея. Знам, че пътят към самоприемането е по-сложен от това, но няма по-добър ден за начало от днес. Изгубих наистина много време, като бях отрицателно настроена към себе си и беше изтощително. Иска ми се да бях осъзнала по-рано, че как изглежда кожата ми, няма значение. Има толкова много хора, които приличат на мен. Въпросът е, че ние като хора с екзема, мислим, че сме странни и различни, защото смятаме, че сме сами в тази неравна битка. Кожата ни е различна, така че това означава, че по подразбиране сме грозни, нали? Грешно! Грешно! Грешно!
Реалността е, че всеки четвърти човек има екзема. Това е доста често срещано. Разбирам, че всички я имаме с различна тежест, но дори и малко петно от екзема на ръката ви може да ви накара да искате да носите дълги ръкави през лятото, за да може никой да не го вижда. Това може да ви накара да смените абитуриентската си рокля, която толкова много сте обичали, за да не развали вашата кожа снимките.
Често имах екзема по лицето и си мислех, че трябва да я прикрия с грим (което в крайна сметка само го влошаваше). Това не е ли странно? Чувствате се неудобно, за да направите другите удобни? Защо така или иначе не искаме другите да го виждат? Ами, ако постигането на самочувствие наистина е толкова лесно, колкото да се събудиш един ден, казвайки „Аз съм красива и никой не може да ми каже друго.“.?
По принцип това и реших да направя (отново много по-сложно, но разбирате моята гледна точка) и това беше най-доброто решение, което съм вземала.
Както казах, ако си кажете нещо достатъчно пъти, следователно започвате да вярвате, така че вместо да се убеждавам, че съм бил отблъскваща, започнах да си повтарям, че съм красива с моите пъпчици. Аз съм сладка. Изглеждам добре. Изглеждам адски добре. Всеки, който казваше различно, беше сляп. Но честно? Никой не мислеше по различен начин, въпреки че наистина мислех, че ще го направят. Оказва се, че всеки се притесняваше за собствената си несигурност, за да го забележи дори и аз оставих вътрешния си да ме убеди в обратното.
Чувствах се свободна. Освободих се от мислите, които държах толкова дълго. Реших, че екземата ми вече не е „странна“ и е просто част от това как изглеждам. Направих си и профил в Instagram, за да публикувам снимки на себе си с екземата, напълно нефилтрирана, за да покажа на света, че хората изглеждат по различен начин, но това не означава, че е грозно. Трябва да нормализираме екземата.
Напоследък забелязвам, че толкова много хора са съпричастни. Светът сякаш се опитва да даде шанс и на хора, с подобен проблем. Убеждавам се дотолкова, че очаквам момиче с екзема да се появи на корицата на списание. Марките използват повече модели с различни форми, пропускат фотошопа за стриите и показват как всъщност изглеждат реалните хора. Знаете ли колко добре е за младо момиче с витилиго да вижда хора, които приличат на нея, представени в реклами? Или момче, което се бори с изображението на тялото си, виждайки някой построен точно като него, изложен на билборд? Бих искала да видя бъдеще, в което децата да виждат някой, който има екзема и никога да не трябва да мислят, че кожата им е „странна“ или „различна“, това е просто кожа и не всички изглеждат еднакво.
Чудесно е да знаеш, че има хора, които приличат на теб и знаят точно какво преживяваш. Екземата е красива. Започнах да обичам появата на пристъпи на екзема под очите си и бих го включила в грима си, защото това беше нещо, което ме направи уникална. Няма повече запечатана основа, която да задушава обривите ми и да ме кара да се чеша повече, отколкото трябва. Защо да го крия сега?
Тук съм, за да ви покажа, че екземата не трябва да диктува живота ви. Разбира се, има толкова много повече за атопичния дерматит, отколкото появата му. Последното нещо, което искам, е хората да мислят, че това е просто обрив. Болезнено е, непоносимо сърбящо е и не ви позволява да заспите. В никакъв случай не искам да омаловажавам колко труден може да бъде животът с екзема, обаче намерих утеха в това, че не позволявам на визуалния аспект на това състояние на кожата да повлияе на живота ми.
Носете каквото искате и имайте нагласата, че вашите обриви са вашия боди арт. Направете тези селфита, макар и да имате пъпки по лицето, обещавам ви, че ще изглеждате прекрасно. Запомнете го от мен, разочароващо е, неудобно е и е изключително трудно да се научите да приемате. Напълно приех коя съм и как изглеждам и сега много обичам кожата, която някога мразех.
НАЗАД
