X

Защо никой не ми каза: Възстановяването е по-трудно от самото раждане

от в 09:10 на 27.01.2017 в Всичко за теб | Семейство


Защо никой не ми каза: Възстановяването е по-трудно от самото раждане

Защо никой не ми каза: Възстановяването е по-трудно от самото раждане

Има едно нещо, което ми се искаше да знам, преди да бях напуснала болницата с първото си дете – че след като я напуснеш, никой повече не се грижи за теб. Да, имам преглед на 6-тата седмица, но тогава почти целият дискомфорт е отминал. Шокът от това, което се случва с тялото ти обаче може и да е останал.

Когато отидох при гинеколожката си на 6-тата седмица, вече бях осъзнала, че вероятно опашната ми кост е счупена от раждането – и ми беше съобщено от лекарка, която много харесвах, че счупената опашна кост си е счупена опашна кост. И че няма нищо, което може да се направи, освен да се чака да заздравее. Беше обезкуражаващо. Погрешно търсех поне малко помощ. В тези толкова важни първи седмици на кърмене и свързване с детето ми, беше изключително болезнено да седя. Бързо си купих подходяща възглавничка за сядане и станах много придирчива по отношение на столовете, но това не променяше факта, че трябва да седя да кърмя детето си на всеки час и този дискомфорт, дори и с всичките медикаменти и възглавнички, правеше така, че кърменето на детето ми ми се струваше като мъчение. Не бях напълно излекувана до петия или шестия месец след раждането.

Една моя приятелка беше изписана след раждането, но ден по-късно приеха бебето й отново заради жълтеница. В болницата в нейния град всички стаи с място за родители бяха заети. Тази млада майка трябваше да спи в чакалнята и да стои там през деня между кърменията на детето. По това време шевовете и излязоха и тя получи инфекция, заради която отново бе приета в болницата за лечение. Тя е категорична, че възстановяването е много по-болезнено, отколкото самото раждане.

Макар и историята й да е необичайна, е доста често срещано младите майки да бъдат пренебрегвани и незабелязвани от медицинската общност. Грижата за майките и новородените не е добре координирана. В болницата дават малко информация за следродилното кървене - наречено лохии - и някоя медицинска сестра може да поговори с вас за следродилната депресия. Когато сте у дома може да позвъните на лекаря си за съвет, но между това да се научите да гледате детето си, да кърмите и да бъдете физически ограничени, нямате необходимите средства да стигнете до лекарския кабинет. За мен е странно, че бебето се преглежда на всеки 1-2 седмици след раждането, а за тялото на майката се очаква магически да се възстанови от само себе си. Да, лекува се, но е добре да бъдете информирани предварително и да се подготвите за това, което ви очаква.

Попитайте приятелките или лекаря си какво може да ви е необходимо да се грижите за себе си, след като напуснете болницата. Може да изпитате силна болка, особено докато седите - от натъртванията по време на раждането, от шевовете или от болезнените хемороиди. Може да имате силни контракции, наречени следродилни бойки или да имате проблеми с използването на тоалетната от стресиран пикочен мехур и мускули на перинеума. Може да имате кръвни съсиреци, докато матката ви се лекува или да бъдете толкова уморени, че да изпитвате болки в цялото тяло. Ако сте родили с Цезарово сечение, може да не сте способни да подържите и повдигнете бебето си без болка. Тялото ви се нуждае от дълго възстановяване, а вие ще давате голяма част от енергията си за новороденото.

В много случаи почивката, болкоуспокояващите и честите бани са най-важни. Времето, необходимо за възстановяване, е една от причините хората да твърдят, че е важно да потърсите помощ в гледането на детето или в готвенето след раждането. Вместо да си мислите "Мога да се справя сама", мислете "Ще потърся цялата помощ, която мога да получа". Не омаловажавайте болката си. Уверете се, че казвате как се чувствате на половинката и на лекарите си. Необходимо е време да се върнете към обичайното си темпо. Мисля, че направих първата си разходка извън апартамента цяла седмица след раждането. Бутах количката, объркана от слънчевата светлина, шумният трафик и кучетата, които ми се струваха много опасни за детето ми. Но не беше така - тя си спеше, въпреки шума и неравностите по тротоара, затова просто продължих.

Вървяхме много през първите месеци, с кенгуру или с количка и макар и да беше по-бавно от обичайното ми темпо, беше освежаващо да чувствам как краката ми се разтягат и събират сили седмица след себе си. Тялото, което познавах, се върна, но много бавно и спомена за това болезнено възстановяване все още хвърля сянка върху опита ми с децата...



Теми   деца | майки | раждане

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.