Колесничарите, т.е. хората, които управлявали конския впряг по време на състезания с колесници, използвали особен мехлем. Те използвали екскрементите на дивите прасета за лечение на рани и натъртвания, тъй като вярвали, че те имат магически лечебни свойства. Някои го оставяли да изсъхне, за да го консумират като прах в напитките си, тъй като се говорело, че по този начин лекуват счупвания и навяхвания. Според вярванията изпражненията били по-ефективни, ако се сварят с оцет.