В средата на XIX в. баща омъжва дъщеря си Ада за граничаря Алисдър в отдалечена част на Нова Зеландия. Ада от всичко най-много обича да свири на пиано. За нея то е нещо повече от инструмент, то е "глас", който изразява чувствата и мислите ѝ, тъй като жената е онемяла на 6-годишна възраст. И когато Ада и Алисдър засядат на новозеландски плаж, съпругът заявява, че няма как да вземат пианото от кораба. Един моряк е готов да се притече на помощ на жената, но мотивите му в никакъв случай не са алтруистични.

Филмът "Пианото" е нещо повече от филм за любовта и страстта, той е богата почва за психоаналитични разсъждения и история за търсенето на истината.