През 1941 г. швейцарският инженер Жорж дьо Местрал излязъл на разходка с кучето си, след която дълго и упорито чистил от панталоните си залепените магарешки бодили. Заинтригуван от „прилепчивостта” на растението, Дьо Местрал го изучил под микроскоп и открил, че способността му да се залепва за различни тъкани се дължи на стотици микроскопични кукички, разпределени по повърхността. Специалист в няколко научни области, Дьо Местрал започнал да разработва нов материал и след 10 г. в продажба били пуснати първите лепящи се закопчалки. Преди обаче да завоюват потребителска популярност, те започват да се използват за направата на костюмите на космонавтите от НАСА.