Това е последната бележка, която дядо ми остави на баба ми преди да почине. Той я закачи към завещанието си, защото знаеше, че това е единственият начин, по който ще я намери. („Спомням си това, когато животът е труден – най-доброто нещо, което някога съм правил, е просто да те обичам!“)