"Бащата на годеника ми почина от рак и бях в сериозна депресия, имах чувството, че съм изгубила собственият си баща. Видях табела за пътешествие с колела от Тексас до Аляска с цел набиране на средства за изследване на рака и се записах. По това време страдах от тревожност и депресия, затова всяка стъпка от процеса на кандидатстване беше малко чудо. Но успях. Лятото, което прекарах в колоездене, бе едновременно най-трудното, най-щастливото, най-тъжното, най-красивото, най-ценното и трансформиращото. Сърцето ме болеше за хората, които ни приютиха, за техните лични терзания и загуби и душата ми беше изцелена, когато станах свидетел на ежедневна грижа и любов".