"Когато бях последна година в гимназията, отидох в Хаити заедно с отбора по баскетбол. Една вечер бяхме в дом за сираци и аз държах малко момиченце на име Диесуланде в ръце. Започнах да й пея, а минути по-късно, тя спеше в ръцете ми. Тази нощ научих как истински да обичаш и да се грижиш искрено за друго човешко същество. Хаити бе мястото, където любовта ми към човечеството наистина започна. Това е мястото, на което осъзнах, че искам да стана медицинска сестра и днес работя именно това. Заради това пътуване, добих нов поглед върху живота. Наистина отделям време, за да оценя най-малките неща. Промених се завинаги".