Тя е американски цитогенетик, който открива мобилни генетични елементи или така наречените „скачащи гени“, които могат да се появят на различни места в генома. Прави това откритие, докато изучава цветовите вариации в зърната на царевицата и получава Нобелова награда за този пробив през 1983 година. Експериментите ѝ с царевица показват, че генетичната информация не е стационарна и че някои гени могат да се движат по хромозомата, като влияят на съседните гени. Интересно е, че макар откритието ѝ да е изпреварило времето си, в продължение на много години се е смятало за твърде смело и дори било игнорирано от други учени. Тя била толкова разочарована, че престава да изнася лекции и да публикува резултатите от работата си. Едва през 60-те и 70-те години научната общност започва да признава резултатите от работата ѝ.