Последният навик е свързването на храната с емоциите. Този механизъм се развива постепенно. В детството сладкишите често служат като награда: „Изяж малко каша и ще получиш бонбони“. Като тийнейджъри ядем, за да облекчим стреса преди изпити. Като възрастни се наслаждаваме на торта „за успех“ или шоколад „заради умора“.

Проблемът е, че храната наистина осигурява временно облекчение, тъй като захарта и мазнините стимулират производството на допамин. Но ефектът трае само няколко минути, след което емоционалният стрес и вината за преяждането се връщат.

Емоционалното хранене не само възпрепятства загубата на тегло, но и увеличава риска от депресия и тревожни разстройства. Хората попадат в порочен кръг - колкото повече ядат емоционално, толкова по-зле се чувстват и толкова повече жадуват за храна.

Изходът от този кръг е да се научим да разделяме емоциите от приема на храна. Важно е да разберем, че никакво количество храна няма да реши вътрешен проблем. Полезно е да забележите кога чувствате желание да ядете, без да усещате физически глад, и да потърсите алтернативни начини да се подкрепите чрез ходене, общуване, дихателни упражнения или почивка.