Позволи ми да ти разкажа за хората, които обичат дълбоко и силно.
От тях извират чувства. Бури на надежда и сърце, които никога не знаеят кога да спрат. Хората, които обичат дълбоко, са едновременно меки и силни. Те са рядкост. Не знаят как да изключат сърцата си, не знаят как да спрат да дават и макар че това е най-красивият аспект на това кои са те, той е и най-фатален, защото също са дълбоко наранени.
Разбери, хората, които обичат дълбоко, винаги заключват урагана, който е в душата им, в грешното сърце. Инвестират в хора, които някога са се надявали да бъдат временен дом за тяхната топлина. Изчерпват всичките си емоции, просто опитвайки се да запълнят кухината в онези, които не го оценяват.
Когато става въпрос за хора, които обичат дълбоко, избраните от тях не могат да разберат точно как някой би могъл да обича така друг човек и да не иска нищо в замяна. Те обаче не ги освобождават. Продължават да приемат. Продължават да приемат любов, която знаят, че никога не биха могли да стигнат. Позволяват топлината на това човешко същество да ги накара да се почувстват отново нови, а когато приключат, едва тогава го изхвърлят. Вече не им е необходимо.
Но хората, които обичат дълбоко, трудно продължават напред. Не защото са слаби, не защото в природата им е да молят за възхищението на другите, не. Хората, които обичат дълбоко, трудно си тръгват, защото никога не могат да се убедят напълно, че трябва да се отдалечат от някого, на когото знаят, че могат да помогнат. Никога няма да спрат да се опитват да накарат другите да заобичат потенциала си, никога няма да спрат да се влюбват в ехото на „какво ще стане“ в друго човешко същество.
И така хората, които обичат дълбоко, се нараняват най-много. Те усещат силна болка, която се образува в гърдите им. Имат недовършена работа, която създава объркване в съзнанието им. Чудят се дали са били достатъчно добри, или не. Мисълта, че някой си тръгва, когато все още им е останало толкова много да дадат, ги преследва до края на живота им. Никога не забравят.
Хората, които обичат дълбоко, никога не забравят - те са белязани от сбогуването с всички, за които никога не са имали възможност да блестят. Дори любовта да е била грешна, за някого, който обича дълбоко, не е загуба, нито едно вземане не е твърде много. Те живеят, за да дават.
Нека ви разкажа за хората, които обичат дълбоко - те са човешки същества, на които повечето хора не обръщат внимание. Те са малкото истински души, които дават, без да очакват нищо в замяна. Имат безгранични чувства, но това не означава, че трябва да се възползвате от това. Не, ако не уважавате това, ако не знаете кога да спрете да приемате и кога да започнете да ги обичате. Не ги приближавайте. Не пийте от кладенеца на надеждата им. Не бъдете егоисти със сърцето им. Не ги съсипвайте като другите.
НАЗАД
