X

Защо отбелязваме гибелта на Апостола ден по-късно или за парадоксите на българската патриотщина...

от в 09:21 на 18.02.2016 в Свободно време | Култура


Защо отбелязваме гибелта на Апостола ден по-късно или за парадоксите на българската патриотщина...

Защо отбелязваме гибелта на Апостола ден по-късно или за парадоксите на българската патриотщина... Снимка: lazara.bg

Днес се навършват 143 години от обесването на Васил Левски. И както всяка година, трагичната смърт на най-светлата личност в нашата история ще бъде отбелязана ден по-късно. Въпросът, който не ми дава мира, не е само как се е стигнало до това нелепо изкривяване на историята, а и защо никой не пита защо?! Всъщност, не знам доколко това трябва да ме изненадва – ние никога не сме били от нациите, които задават въпроси. Виж, да следваме статуквото, защото всички правят така – в това наистина сме добри. За съжаление. А да задаваш въпроси е първата крачка към това да промениш света. И себе си.

Защо, в крайна сметка, някои отбелязват смъртта на Апостола на 18 февруари, а други на 19-ти? Ето какво казват историците:

Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873 г. (стар стил). Тъй като това се е случило преди 1 март 1900 г., за да се изравни с новия стил, към датата трябва да се добавят 12 дни. А не 13. Просто през 1916 г., когато минаваме от Юлианския към Грегорианския календар, т.е. от стария стил към новия, грешно е добавен един допълнителен ден, като по този начин множество българи започват да отбелязват 19-ти февруари.  И както се казва, ако твърде дълго повтаряш нещо, накрая сам ще си повярваш...

В същото време, рожденият ден на Апостола на 6 юли 1837 г. по стар стил днес се отбелязва правилно на 18 юли (т.е. добавени са 12 дни). Същото важи и за избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил - днес го честваме на 2 май (отново са добавени 12 дни).

Може би някой ще каже, че това са просто подробности. За мен обаче това не е недоразумение, което трябва да се неглижира. Това е доказателство, че често пъти патриотизмът ни е повече повърхностен, отколкото осъзнат и припознат. Гордеем се с героите си, а всъщност знаем малко за тях – колкото сме запомнили от часовете в училище... Колко от нас са посетилите родните им домове, колко от нас са поставили цветя на лобните им места? Обичаме родината си, а я напускаме. Искаме промяна за страната си, а не излизаме по площадите. Гордеем се, че сме българи, а позволяваме паметта ни да бъде подменена...

И ако мога да завърша с думите на Апостола, ще кажа само:

Народе???



Теми   българска история | Васил Левски

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.