На днешната дата, 25 януари, преди точно пет години, на 82-годишна възраст ни напусна един от най-големите виртуози на актьорското майсторство у нас - големия Коста Цонев.

Роден на 3 юни 1929 г. в София, Коста Цонев завършва ВИТИЗ със специалност „актьорско майсторство“, през 1952 г. в класа на Стефан Сърчаджиев. През това време участва в редица театрални постановки, игрални и телевизионни филми. Става много популярен като българския таен агент Емил Боев по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване. Известен бохем и ценител на женската красота.

Работи като актьор в Младежкия театър и в театър „София“.

През 2001 г. влиза в политиката като депутат от НДСВ в 39-тото Народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия. В рамките на мандата си той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър. Допринася за създаването на Български Културен център в Париж, заедно с тогавашния посланик на България в Париж Марин Райков. Активно работи за създаването на годишна награда, връчвана на 24 май на дейци на културата – „За постигнати високи творчески резултати, или принос в развитието и популяризирането на Културата“. По късно, през 2010 година, тя се преименува в „Златен век " (отличие).

Бил е женен за известна телевизионна говорителка от времето на социализма Анахид Тачева. Последната му жена е Елена Цонева. Има две деца. Синът му Димитър Цонев е журналист, бивш говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски, който почина през 2016 г. Дъщеря му се казва Теодора. Коста Цонев е брат на известния сатирик Васил Цонев. Има и още един брат – архитекта Иван Цонев (1921 – 1998), емигрант в Австралия.

Снимал се е в над 200 филма. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко филма по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност: "Господин Никой" (1969), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Голямата скука" (1973), "Реквием за една мръсница" (1976), "Умирай само в краен случай" (1978), "Тайфуни с нежни имена" (1979). Взима участие и в сериалите  "На всеки километър", "Демонът на империята", "Изгори, за да светиш", "По дирята на безследно изчезналите", "Дом за нашите деца", "Бащи и деца", "Неизчезващите".

Издал е мемоарната книга „Дон Кихот от Красно село“.

Умира на 25 януари 2012 година в София.